Влиянието на периодичните боледувания върху синдрома (настинки, грипове и т.н.)

[NSV]

Знаеш ли имаме големи сходства с теб като симптоми, страхове, мисли. Синдромът при мен провали една връзка, за което много съжалявам, тъй като обичах човека. Но останах неразбран, просто се одръпнаха от мен.
Писал съм ти на лично съобщение. Остави координати да се свържа с теб.

[NSV]

...честно да ти кажа, XXXX, все едно описваш мен. Затова търся контакт с теб. Бихме могли взаимно да сме си полезни - с разбиране и съвети.

[XXXX]

Може би трябва да направим нова тема: ,,Влиянието на синдрома върху връзките и отношенията ни с хората''. Иначе, не съм получила нищо като лично съобщение, но все пак ти оставих координати.

[NSV]

.....

[maja]

Не мисля, че заболяването е автоимунно. Когато бях най-зле ми пускаха изследвания и ми ги изпращаха в Плевен. Казаха, че нямам автоимунно заболяване, но изследванията показваха възпаление в малкия таз. Което говори, че си говорим за реално функционално заболяване свързано с възпаление в червата. Другият факт - че по време на менструация нещата се влошават, говори, пак че възпаленията в тази област се отразяват на червата, и глупостите дето говорят гинеколозите, че гинекологичните лекарства не се всмукват и не се отразяват пак не е вярно. Така, че първопричината не знам дали е психологична и стрес, но последствията са си доста по-обширни и сложни. Освен това има много усложнения, защото всеки човек си има индивидуални хранителни чувствителности. Така, че колко сме на диета е относителен въпрос, щом човек може да е чувствителен и към разрешени от диетата храни. А да си ги открие сам човек си е направо много трудно. Докато не направят показателни тестове за всичко това и не открият първопричината ще си стоим на диета, лекарства и ще се борим със стреса и само ще се мъчим да поддържаме синдрома без симптоми. Не стига че няма лекарства, а и не ги внасят, като има такива. Има много положителни коментари за ментовото масло, но това с капсулите - освен IBGard, и обикновеното им ментово масло, което съществувало от 30 години насам било пак в такива капсули и действало почти по същият начин и било с 1/3 по евтино. Опитвам се да си внеса IBGard от САЩ. Обещаха ми февруари месец да го донесат. Ако се снабдя с него ще пиша. Между другото IBGard цели отново справяне с бактерии в червата( това масло е много мощен антисептик) и намаляване на спазмите.

[XXXX]

Аз четох мнения за IBguard и пак са много противоречиви. Някои го описват като панацея едва ли не, други твърдят, че им засилило болките и диарията... Явно универсално решение скоро няма да има.

[maja]

Причината поради която им засилва болките и диарията е същият като антибиотика при някой хора. Просто те имат голям проблем с бактериите в червата си и всичко, което ги унищожава им прави проблем в началото. Затова при пациенти, които са в добро състояние лечението на IBS е започнало с Рефаксимин (антибиотик за IBS) и след това диета и IBGard. Така се постига един приемлив баланс на бактериите в червата и после само се иска той да се поддържа. А за стреса - при всеки се подхожда различно, но е необходимо да се овладее. Това съм научила аз от пациентите в чужбина.

[XXXX]

И аз това си помислих, четейки мненията. Понякога трябва, може би, да се изчака малко, за да види някакъв резултат, а повечето хора се плашат и веднага спират дадения медикамент, но това е напълно разбираемо, като се има предвид колко са наплашени по начало.

[maja]

Да при хората с IBS има много странични психологични фактори. Тези фактори са свързани със самите симптоми на заболяването и невъзможността да се справяме с тях. Дори хората остават с впечатлението, че сме психично болни, което естествено не е вярно. Това, че не могат да го лекуват не значи че не е функционално заболяване. Дори моят хирург казва, че от известно време насам се злоупотребява с това - всеки човек, на който не могат да му намерят заболяването или не се справят с лечението му, му се поставя диагноза IBS, пращат го на психиатър и така се отърват от него. Тоест това е много изгодна диагноза за лекарите от другите специалности, които не могат да се справят с определен пациент. Ние наистина имаме сериозен проблем със спирането на лекарства и приема на нови лекарства. Причината е че се страхуваме, а страха предизвиква стрес, а стреса предизвиква симптомите и така се завърта един порочен кръг. Факт е обаче, че лекарите осъзнават това и дори когато им кажем, че определено лекарство помага или не помага те вече не ни вярват. А не трябва да е така. Това никак не помага за лечението. Само води до грешки. Особено що се отнася за лекарства за намаляване на стреса. Така и при мен се опитаха тази година да заменят а после и да спрат лекарствата ми и колкото повече опитваха, толкова по-зле ставаха нещата и дори качих дозите. Оказа се че изписването на такива лекарства съвсем не е лесна задача. Сгрешат ли лекарството ви и могат да ви навредят много. Лекарство, което прави сърцебиене, изпотяване, световъртеж и т. н. трябва да се спре веднага. Не става лекарството ви да бъде изписано по "статия за IBS" на известен гастроентеролог. Аз в началото отидох с една такава статия при лекаря. Оказа се, че всеки пациент е индивидуален и индивидуално се подхожда при всеки пациент. Няма такава логика като - тия медикаменти се изписват при запек, тия при диария, понеже в някакво проучване пишело така и точка. Ако пациента няма симптоматика отговаряща на този медикамент, то с него може да си навреди дори. Така че нещата не са толкова прости. Трябва да се внимава. Трябва да се съобразят много неща. Лекарят трябва да знае и дали медикамента запича или разхлабва чисто функционално при здрав човек. Повечето лекари изобщо не са запознати с това, а трябва да имат наблюдения върху останалите си пациенти.

[XXXX]

Лошото е, че хората с IBS трябва да внимават сами за себе много повече, отколкото самите им лекари по принцип го правят. А лекарите го правят не само от неумение, но и от чисто практическа невъзможност да се справят с отделните пациенти, защото при всеки нещата са строго индивидуални. Така пациентът трябва постоянно да е нащрек относно симптомите, а именно това е най-лошото, защото хората страдащи от IBS така или иначе са склонни към прекалено самонаблюдение, което от своя страна предизвиква и утежнява симптомите.Тук отново наблюдаваме порочен кръг. Трябва постоянно да внимаваш, а колкото повече внимаваш и го мислиш, толкова по-зле става.