Влиянието на периодичните боледувания върху синдрома (настинки, грипове и т.н.)

[NSV]

Какво влияние Ви оказват периодичните боледувания върху синдрома. При мен едни го изострят, други успокояват. Като пример ще посоча, че преди няколко месеца бях болен с възпалени сливици и тогава нещата бяха почти нормални като контракции на червата, ходене до тоалетна, консистенция и т.н. После пак си я закарах по старо му. Някой има ли обяснение?

[maja]

Влиянието се дължи не на самите грипове и настинки. При хора с IBS, много лесно се хващат вируси, бактерии и т. н. Колко тежко ще карате заболяването зависи какви симптоми ще ви докара това. Ако човек е например със запек, като мен и миналата година на морето веднага лепнах е. Coli. Болките бяха ужасни, но пък ходех много лесно до тоалетна, защото бактерията води до разстройство. Антибиотиците, които се наложи да ми вливат също предизвикаха болки, но не винаги е така. Ползвала съм антибиотици, без това да води до болка. Винаги обаче с тях ходя по-лесно до тоалетна. Периода след антибиотика винаги е супер, защото антибиотиците се отразяват почти винаги положително на хора с IBS. При мен това е винаги така, без изключение, което ме навежда на мисълта, че логиката на университета открил диетата, че при IBS винаги има проблем с бактериите в червата е много правилна. А и факта, че диетата помага на толкова много хора също доказва тезата им. Не е доказано само дали тези бактерии в червата са следствие или причинител на заболяването.

[XXXX]

Аз също съм забелязала, че хвана ли грип или инфекция, нещата с IBS сякаш се подобряват. Наскоро прекарах някакъв вирус с кашлица и хрема и тогава нямах никаква диария, подуване. След като вирусът премина, симптомите се върнаха. На какво се дължи това??? Иначе, ако е инфекция, при която е наложително приемането на антибиотици, вече всичко е въпрос на лотария- понякога имам подобрение на симптомите, но повечето пъти- напротив, диарията се засилва, да не говорим, че след антибиотичното лечение получавам гъбички непременно, та не мога да кажа, че антибиотиците непременно се отразяват добре, дори напротив, но това зависи от вида на антибиотика, най-вероятно, както и от водещия симптом (дали е диария или запек). Мен ме интересува друго. Защо, по дяволите, като пипна вирус, симптомите ми почти изчезват? Мислех, че е някакво внушение и че просто новата болка отвлича вниманието ми от старата такава, но ето, че не съм само аз.

[NSV]

Защо като пипнеш вирус синдрома изчезва? Едно от възможните обяснения е, че синдрома изгражда патологична доминантна в психиката. При боледуване психичната дейност се измества в друга насока и потиска тази доминанта. От това може да се съди, че синдрома е първо психично след това функционално заболяване.

[maja]

Аз не съм забелязала такава зависимост, като настина или имам грип нещата да стават по-добре, но щом казвате вероятно при вас нещата действат така, може пък да не съм обръщала достатъчно внимание. Обяснението може наистина да е в изместването на гледната точка, но може и да е друга. При вирус организма мобилизира имунната система и когато тя започне да се бори с "вредителите" в организма определено не подбира вирус ли атакува или бактерии в червата. За разлика от антибиотика, мобилизирането на имунната система бори само вредителите - лошите бактерии и вируси. За разлика от антибиотика, който заедно с лошите унищожава и добрите бактерии. И тогава пак се потвърждава тезата за бактериална причина за IBS. Но определено установих, че когато стреса се намеси нищо друго не помага. Тоест ако не се справяте със стреса положителният ефект на всичко останало направо се губи, защото стреса прави спазъм на червата и той е толкова силен, че е нужен препарат, който да го отпусне. Затова много хора имат грешна представа за това кое помага и кое не. Не смятате ли обаче, че ако причината за IBS e само психологичен, то до сега с лекарства щеше да има поне един излекуван? Аз си мисля, че по-скоро лекарствата за стрес или справянето със стреса по друг начин само подтискат проявата на симптомите. Това е един вид както някой хора които се учат да ходят по жарава или да лягат на стъкла или нещо друго - те просто изкуствено подтискат проявата на болката, приучват организма да не реагира остро на нея. Така поне мисля аз. Освен това изместването на гледната точка на организма, не означава, че моментално проблема е изчезнал или че е чисто психологически. Просто той става по-малко важен и организма го игнорира за момент като реакция. Случвало се е например да се порежа с нож и после при готвене да се изгоря с мазнина. Щом се изгоря - раната от порязването спира да ме боли изобщо, дори забравям за нея. После след като проблема отшуми тя може пак да си боли. Тоест това че не усещам раната от порязването съвсем не означава, че нея я няма или че съм си втълпила че съм се порязала. Просто организма има приоритети за момента. Наистина колкото по-малко внимание отделяме на проблема, толкова по-малък е той, когато съсредоточаваме вниманието си само върху него той става огромен. Но това не прави проблема несъществуващ, само променя степента на проявата му.

[XXXX]

Напълно съм съгласна. Аз също смятам, че проблемът не е само психологически. Може стресът да е предпоставка за предизвикването му, в комбинация с други неща и да ''помага'' за проявяването на остротата на симптомите, но не е основен техен източник. Аз дори в началото не забелязвах, че нещо не е наред. Периодично повтарящите се симптоми, в частност диарията, започнаха да ме карат да чувствам страх и неудобство при излизания. Едва след това започна и след всяко притеснение и нервно напрежение нещата да се влошават. Не съм започнала ей така от нищото да имам някаква фобия, която да се е материализирала и която да е предизвикала самото заболяване. В това съм убедена.

[maja]

А дали е възможно да е нещо психологическо, което психиатрите да нямат препарат с който да го контролират и овладеят напълно? И мислейки за него да го задълбочаваме все повече и повече. Вече не знам какво да мисля. Защото съм чела, че и стреса води до малоабсорбация в тънките черва и после всичко останало, което става в дебелите. А и аз съм забелязала, че и преди да се появи всичко съм имала някакви леки симптоми, но не са ми пречили и не съм им обръщала внимание изобщо. А също и следния факт. Имам проблем и с ходенето по-малка нужда. Ставам вечер и през деня ходя често. Не съм отделяла особено внимание, докато не ми каза хирурга че пикочният ми мехур не се изпразва напълно. Той казва, че това е същото като и с дебелото черво. Просто проблема там е по-осезаем и на другия не обръщам внимание. Всъщност хирурга е сигурен че причината за IBS e бактериална инфекция, която лекарите не откриват или не могат да излекуват. Не знам дали е вярно. Всичко вече ми се струва една загадка с много неизвестни.

[NSV]

Мога да говоря само за себе си, тъй като имам най-големи наблюдения върху себе си. Мога да определя синдрома като "бъгване" на вегетативната ми нервна система, която контролира стомах и черва. Причината - дълъг период на хроничен стрес (работата ми) и големи стресиращи ситуации (катастрофа, заболяване на близък и т.н.). Допускам, че може да е бил заложен в мен още от детството ми - трудно семейство и разочарование от много приятели и познати. Интересно е дали този синдром не е автоимунно заболяване, "бягство от реалността", където са проблемите, като мислим само за нашите стомах и черва. Така всичко друго отива на заден план - изпити, служебни задачи, липсата на пари, кредити, изневери и т.н. Единственото важно остават нашите стомах и черва. Те са "най-големият" ни проблем, който като решим едва ли не животът ни ще тръгне. И какво става - годините минават. Не трябва излекуването на синдромът да е основа на нашето щастие, а това да сме градивни и да водим смислен живот. А минаването на всеки един ден от сутрин до вечер с това как са ми стомахът и червата не е смислен живот. Просто и Вие сте от хората като мен, където от стрес е поддало най-слабото звено - стомах и черва. Но замислете се какви са другите възможности - сърце следователно инфаркт, мозък следователно инсулт и прочие. За сега съм на мнение, че това е проблем на нервната система. За това за себе си съм се насочил вече към антидепресанти, които влияят на вегетативната нервна система. Като се казва психическо заболяване не е съвсем точно - правилното е нервно-вегетативна дистония, при която оплакванията идват от стомах и черва. Това е синдрома - една разновидност на нервно-вегетативната дистония, която при някой може да се изрази в главоболие, болка в кръста, а при Вас касае стомах и черва. И на мен ми омръзна да чета какво ли не и да се чудя и мая - за мен горното е истината за нещата. Ваше право е да не сте съгласни.

[XXXX]

Ами, аз постоянно си сменям позициите. Ту си мисля, че първо е стресът и че всичко е на психологическа основа, ту че първо са физиологичните, ако мога така да се изразя, симптоми. Какво искам да кажа? Ами, спазвам си аз уж диетата, вкъщи съм, спокойна съм си и изведнъж една сутрин се будя с диария. Казвам си ,,Ето. Стрес сега няма, какво се случва? Значи са някакви бактерии в червата. Заради тях е всичко.'' Или ако прекаля с количеството от дадено позволено нещо или хапна нещо сладко, когато имам подобрение, без да му мисля много и симптомите се засилят, пак си казвам, че проблемът е физиологичен и просто съм си ''затормозила''' червата. Да но, НО! Ходя си нормално до тоалетната дни наред, дори имам едва ли не запек. Вечерта имам среща с приятеля ми или излизане навън. Цял ден се мъча да отида до тоалетната, за да ми е по-спокойно после- не става. Непосредствено преди момента- ходя по 4-5 пъти по малко и накрая... ужас- диария. Излизам навън и отново съм на тръни. Викам си ,,Е, нали излизах през деня и ми нямаше нищо? Нали бях по-добре, какво се случва? Защо имах подобрение, а въпреки това пак се появи този страх? Пак загубих контрол над нещата... Ами сега, ако не ми се е изпразнил стомахът изцяло, въпреки че цял ден не съм хапвала нищо, и сега ме свие в най-неподходящия момент. Ето, пак ме свива, къде е тоалетната, дали да не си тръгна?'' И започва едно потене, виене на свят, бучене в ушите. Е, в такива моменти съм убедена, че всичко е в главата ми. Всеки ден протича с мисълта за стомаха ми, както се изразихте и вие преди мен. В мисъл за това как е било сутринта, дали до вечерта няма да е зле, как ще е утре. Планирането на всичко е свързано с това. На моменти толкова се изморявам, че просто нямам сила за нищо.

[XXXX]

А няма да ви обяснявам колко трудно успях да започна връзка и какво представляваха първите ми срещи и като цяло срещите ми с момчета... намерих човек, който да ме разбира и съм му разказвала в общи линии за проблема ми, но все още много се притеснявам от него. Виждаме се предимно вечер, страх ме е да излизаме много навън, страх ме е да изляза с негови приятели. Наистина е много трудно. Случвало ми се е да изляза с някого няколко пъти и като видя, че този човек не е от онзи тип хора, на които мога да споделя и да ме разберат, не повтарям повече. Измислям си разни други оправдания и излизам доста гаден човек, нo няма как да тръгна да им обяснявам реалната причина. Като цяло хората ме имат за асоциален и затворен човек, за странна. Не съм асоциална, просто те никога няма да разберат каква е причината за ,,странното'' ми поведение.