Влиянието на периодичните боледувания върху синдрома (настинки, грипове и т.н.)

[maja]

Много правилно казано. Ние не само се самонаблюдаваме, това се превръща направо във фобия. И причината е отново тази, че лекарите не го правят. Ние просто им нямаме доверие. Дори един от лекарите ме попита защо не оставя на него да носи отговорността за лекарствата и лечението, защо се нагърбвам с тази тежест? Ами отговора е, че не вярвам на никого освен на себе си. От целия ми опит с това заболяване съм си направила извода, че мога да разчитам само на себе си. Винаги, когато съм се доверявала на някой друг са ме довеждали до влошаване на състоянието и до грешки. Когато един лекар няма доверие на моята преценка, няма как аз да имам доверие на неговата. За това се налага толкова да се самонаблюдаваме и се завърта порочния кръг. Другият проблем е че лекарите не работят заедно. Всеки дърпа към себе си и пациента е по средата и е потърпевш. Всеки казва нека не се месят в моята работа и накрая пациента е виновен, че не слуша лекаря си - как и кой първо да слуша, като единият му казва едно а другият друго. И пациента е този, който трябва да вземе решението кого да послуша - така принудително ни нагърбват с тази тежест, която не трябва да носим. А ни обвиняват, че се нагърбваме с нея сами. Вечер не мога да спя и мисля кой е прав и кой не и кого да послушам. А понякога дори и да искаш да послушаш някого и нещата не се получават - какво да направиш? Трудна работа. Колкото и да си здрав психически, всичко това те вади извън релси. А на нас ни трябва спокойствие. А и когато лекарят сгреши страда пациента - как да не внимаваш и да не се самонаблюдаваш? Нали накрая болката и симптомите са си на твоят гръб. Това е жестоката истина. Не става въпрос за фобия а за естествен страх да не сгреши ОТНОВО някой за твоя сметка. Достатъчни са ни грешките, които сами правим от незнание и непознаване на заболяването, та и да страдаме и от чуждите грешки.

[XXXX]

В крайна сметка наистина не може да се довериш на друг освен на себе, заради нещата, които maja много правилно избори. Единствените ,,странични'' хора освен теб самия, които те разбират, са другите пациенти с IBS, независимо какви са преобладаващите при тях симптоми. Само човек, който го е изпитал на гърба си, наистина може да те разбере и да вникне в проблематиката на това на пръв поглед не особено сериозно заболяване. Ако се опишат накратко симптомите му, наистина не изглежда кой знае какво, пък и от него не се умира, но само човек, носещ този проблем със себе си с години, знаейки какъв щеше да бъде животът му без IBS и в какво се е превърнал след появата на синдрома, знаейки от какво се лишава всеки ден и как стресът го обзема и контролира, може да потвърди колко сериозно и тежко е това състояние. Аз се радвам, че се запознах с вас и вече поне не мисля, че съм луда и че си внушавам, че съм хипохондричка и че съм вманиачена по нещо несъществуващо или че сама си го предизвиквам, защото виждам, че моите страхове и проблеми тормозят и други хора. Това не ме радва в никакъв случай. Не пожелавам на никого това, само за да се успокоявам, че не съм единствената с такъв проблем, но пък ми дава надежда, че заедно ще се справим с един общ враг. Благодаря ви за разбирането и помощта, за това че споделяте опита си (добър или лош) и не изчезвате, когато вече сте добре, както много други правят.

[NSV]

Няма да изчезна, дори и да стана трайно добре. Винаги може да пишете и на лични съобщения. Готов съм да помогна на всеки не само с опит, но и чисто приятелски - с разбиране и подкрепа. Който и да сложиш за 1-2 години със синдром с диария, ще реагира като теб и мен. Ще се стиска, ще се затвори, няма да смее да ходи по клубове и гости, ще му е дискомфортно на работа, ще се озърта на всякъде за тоалетна, ще се панира при пътуване дали в следващия момент няма да му се доходи, ще му трепери отвътре, когато трябва да се нахрани навън, дали след 10 минути няма да трябва да тича до тоалетната - и това всеки ден. Всеки ден ад . Нарастващо разочарование, депресии и безнадеждност. Докато стигнеш до момента, в който се предадеш и осъзнаеш, че си безсилен - обикновено тогава се появява решение. При мен за момента така стана. Вижте как пиша "за момента", "за сега" и т.н. Не мога да си представа, че този ад ще се върне...

[ninamilan]

Когато имам грип или настинка и при мен изчезват симптомите на заболяването.Споделих с психиатъра и той каза, че се получава така защото се фокусирам върху грипа и червата остават на заден план, което отново потвърждава че проблема не е толкова физиологичен, колкото психосоматичен.За съжаление в такъв случай лекарствата не помагат толкова,колкото преодоляването на страха, който провокира оплакванията.Дори и от части причина за появата на синдрома да е бактериална или вирусна инфекция на червата не смятам че това е водещия проблем.Аз си мия непрекъснато ръцете, обилно измивам плодовете и зеленчуците които ям, всяка година пия профилактично противопаразитни препарати,пробиотици,пчелен клей,живовляк, сребърна вода дори пих известно време.Не мога да си обясня как толкова лесно се размножават лошите бактерии, а полезните не могат да оцелеят.Наистина ме е яд, че се знае толкова малко за синдрома.Най-лесно е на някои доктори да кажат че не се лекува и едва ли не сме с доживотна присъда.Сами трябва да се ровим да търсим причината или лечение като опитни зайчета.Аз вече нз дали има лекарство за стомах, което не съм пробвала.Лошото е,че вече не виждам светлинка в тунела.Никой друг, освен мъжа ми не ме разбира.Той беше около 2 месеца с непрестанна диария, но слава богу се оправи.На моменти си мисля, че може би има лечение за много уж "нелечими" заболявания, но нали трябва да се купуват всичките тия лекарства по аптеките.Желая Ви здраве и благоденствие.

[NSV]

Психиатър ми обясни, че симптомите намаляват или изчезват при боледуване, защото тогава в психиката се формира нова негативна доминанта, която измества временно доминантата на синдрома. Да се радва човек, че е болен - каква ирония...

[ilikar57]

Склонна съм да се съглася с тезата, че при вирусни инфекции сякаш "вниманието" на организма се "фокусира" върху вируса и някак оплакванията от синдрома се притъпяват. Все си мисля обаче, че това се случва пак на мозъчно ниво, тъй като и самият IBS e резултат от нарушени връзки между храносмилателния тракт и мозъка. Но стигне ли се до антибиотик, при мен разстройството е неизбежно. Т.е. ако нещата се ограничат само до вируса, е добре, но при усложнения и нужда от антибиотик, край на комфорта. Така че всчико е много индивидуално, което си го знаем.

[maja]

Здравейте ninamilan. Това с изместването на вниманието не е точно така. И аз така си мислех, докато не говорих с един страхотен лекар, който ми го обясни. Организма има уникалната способност да степенува опасностите. Така, когато се разболеете, това за организма е по-важно за момента и се бори и реагира с болестта, а IBS остава на заден план. И това няма нищо общо с психиката ви, а само с начина по който реагира имунната ни система. По същият начин се получава ако например ви боли глава и се ударите много силно. Усещате само по-силната болка, а другата почти изчезва. Това значи ли, че другата болка е въображаема и си няма основателна причина? Психиатрите ги оставете, те всичко обясняват от тяхната си гледна точка и си мислят, че могат да излекуват всичко, но не винаги са прави. Тяхната истина важи за хората с психиатрични заболявания, а IBS е гастоентерологично заболяване, а не психиатрично. Това си е написано навсякъде. Затова психиатричните лекарства не лекуват заболяването, а само подтискат симптомите му, прикриват ги. Това не означава разбира се, че някой болен с IBS, не може да развие и психиатрично заболяване, но то също ще е последствие, а не първопричина и дори да му го излекуват, то няма да реши проблема със самият IBS. Имунната система не може да се бори със 100 неща наведнъж, затова си задава приоритет. Затова понякога истинската причина за заболяванията остава скрита, защото последствията от тях са доста значими и организма реагира и прави по-силни симптоми от самите последствия, от колкото от главния причинител. Друго, което исках да ви кажа е да внимавате много какво точно пиете и ядете. Прочетет в сайта на доктор Митев диетата и по-точно забранените храни. Това не е пълният вариант на диетата, но ще ви даде достаъчна информация. Например пчелните продукти (включително и пчелният клей) са много богати на късоверижни захари, които са основен причинител на IBS. Те са именно една от основните причини за нарастването на лошите бактерии в червата ни. Бактериите се хранят с тях. Така вместо да се борите с бактериите си, вие хубаво ги нахранвате и те се увеличават. Както много пъти съм казвала обърнете внимание на същността на заболяването - невъзможност да се усвояват късоверижните захари в тънките черва, те преминават в дебелото и стават храна на бактерииите. Това причинява болките, спазмите, растройството, запека и всички симптоми на IBS. Лечението на болните от IBS не е като при здрав човек. Това, което на здрав човек му помага, на вас може да ви навреди. Никой не знае защо не можем да усвояваме тези късоверижни захари за съжаление. Затова дори и да не спазвате FODMAP диета, поне се запознайте кое ви вреди - в самата диета това е много добре описано: можете да пиете например пробиотик, НО НЕ И ПРЕБИОТИК. Пребиотиците са късоверижни захари. Не можете да пиете подсладители завършващи на - ол (сорбитол, ксилитол и т. н. ) и инулин, а те се добават в почти всички пробиотици, в много лекарства и хранителни добавки, в дъвките и къде ли още не. Нещата които най-много дразнят са ябълки, круши, лук, чесън, мед, млечни продукти, тестените пшенични храни (съдържащи глутен). Отново искам да подчертая че лука и чесъна се използват в противопаразитните препарати. Така, че както виждате вместо да си помагате, повече сте си навредили. Отговорът на въпроса ви защо нарастват лошите бактерии е ясен - защото вие незнаейки за съжаление хубаво си ги нахранвате и подсилвате. Четете и гледайте всеки етикет на храните. Затова сте дяволски права, че трябва много да четем и сами да си търсим причина, симптоми, последствия и т. н. И аз ви желая здраве и успех и всичко най-добро.

[ninamilan]

Здравейте maja! Съжалявам че чак сега отговарям, но не съм влизала от доста време във форума. Съгласна съм с вас за това, че най вероятно организма има способността да степенува опасностите, но не съм сигурна че диетата работи при всички пациенти с IBS.Може би при всеки е индивидуално. Аз около 2 г. се стремях да избягвам доста храни на принципа проба грешка. В един момент толкова много храни не ядях, че стомаха ми се влошаваше все повече. Известен период от време се хранех всеки ден с едно и също- пилешки бульон и нищо друго. Проблема при мен не е в трудността на спазване на диетата, а в това че не забелязвам подобрение. Сега си ям почти всичко, с малки изключения и се чувствам по-добре. Забелязала съм, че меда ми действа много зле, но прополиса определено ми облекчава състоянието и не мога да се съглася, че трябва да го избягвам.Естествено подобрението го дължа на антидепресантите, които за съжаление не ми помагат на 100 %.

[Toshe]

Привет,

И при мен е същия случай. Като се разболея, даже обикновена настинка, нямам никакви проблеми. Ям всичко нормално и по-много.Лук,чесен,мед всеки ден и всичко е нормално. Като мине тази една седмица и най-много още една седмица, пак се върщам на стария път, с болки,липса на апетит,запек...

Винаги съм си мислил че това се дължи на две неща.
1. На иммуната система и е нужна храна за да се бори с вируса и целия организам се фокусира там и затова ми се върща апетита и нямам болки.

или

2. Парацетамола в прахчетата който ги пия (тайлол хот,грипекс макс и т.н) помога да се премахне болката и спазмите и така апетита се върща. Като няма болка и апетит вече не мисля на проблема и всичко с храненето е нормално.

Радвам се че има хора с който да споделя моя проблем и да бъда разбран.

Поздрави

[NSV]

...или не до борба с болестта, а че синдрома е психосоматичен.