Разкажете вашата история

[Doctor_Mitev]

Разкажете напълно анонимно вашата история свързана с IBS.

Посочете характерните особености на протичането при вашия конкретен случай.

Това би било от огромна полза за по-доброто разбиране на това заболяване и насочване на усилията към подходящо лечение.

[ToziOnzi]

Моята история започна през 2006-а, след раздяла с приятелка, смърт в семейството. Започнах да изпитвам по-често и непредвидено позиви за голяма нужда, имах леки болки. През 2007-а година нещата станаха нетърпими, защото имах всеки ден по няколко силни позива с диария и вече мислех, че няма да мога да живея и работя нормално, тогава още не бях и чувал за това състояние.

На по-късен етап се влошава и храносмилането, усвояването на веществата, стресът и лошото храносмилане пък довеждат до различни витаминни и минерални дефицити. Изобщо бях не добре в един период от живота.

Постепенно сам започнах да чета много и да взимам различни неща - пробиотици - постоянно, но по-късно узнах, че има значение какви са спрямо щамовете им, а още по-късно разбрах, че реално никой не знае колко и какво съдържа обявения като пробиотик продукт на българския пазар.

Започнах да взимам витамини и минерали от тези за спортисти, с по-високите (но балансирани, разбира се) дози, за да компенсирам витаминния дисбаланс. Полека-лека научаваш как да се справиш със симптомите, кога да ги очакваш, какво да избягваш и как да се предпазваш, доколкото можеш.

На по-късен етап, през последните няколко години, вече бях изчел тонове литература, всичко бях опитал и всичко ми беше ясно като принципи и начин на действие.

Лош е порочният кръг, който се създава: за да нямаш симптоми, трябва да се избавиш от стреса, ти обаче непрекъснато очакваш симптоми, което е нов стрес, който пък ги докарва. Това е един неприятен кръг, от който трудно се излиза.
Развива се повишено самонаблюдение, което е още по-вредно.

Последните година-две наблюдавам и усещам вече повече газове, бълбукане и коремни смущения, отколкото примерно диария или запек.

Като цяло искам да нормализирам чревния си мотолитет, като започна да ходя отново по веднъж на ден по голяма нужда, без излишни напрежения. Не искам да чувствам различни и фалшиви позиви, не искам да ми бълбука корема, все едно се изливат реки и поточета, не искам да имам това чувство за недоизходеност, което ме преследва от време на време.

Полека-лека и благодарение на този сайт, откривам нови и много ефикасни методи за справяне с тези симптоми. Гастроентерологът, към когото трябва да се обръщаме, обикновено ни претупва за 20 минути - толкова е по каса. В нашето състояние някой трябва да обяснява всичко това, което ние научаваме сами, за да можем да се справим по-лесно и изобщо - да се избавим от стреса, които ни причинява симптомите.

[maja]

Моята история е много дълга и едва ли ще мога да я разкажа в една страница, но ще направя едно резюме на проблемите ми, които започнаха преди около 5 години. Всичко започна с много проблеми в работата, проблеми с родителите на съпруга ми и една операция на външен хемороид. Това явно отключи заболяването. При мен не става въпрос само за симтоми. Обиколихме всички известни гастроентеролози и хирурзи в България, дори събираха консилиум за моя проблем от хирурзи - професори, доценти, "светила" в медицината, както ги наричат, направиха ми всички съществуващи и несъществуващи изследвания.... и нищо не установиха. Последваха много операции - за фисури, повдигане на матката тъй като тя "затискала червото", скъсяване на червото и поставяне на кръгови съшиватели, червото правеше стенози постоянно, които никой не можеше да обясни. Ходихме дори в Турция и ме прегледаха 3-ма професури - хирург, гастроентеролог и генеколог - и там нищо не установиха, освен, че "физиологиятя ми била дори променена и нищо при мен не било като в учебниците по медицина и най-вече да бъда спокойна , защото нямам раково заболяване. Излишно е да обяснявам, че когато човек няма диагноза, това че няма определено заболяване, пък било то и раково не може да го успокои особено много. Върнахме се веднага в България и ходенето по мъките продължи, докато чевото не спря да работи напълно. Съответно никой не ми вярваше, че се хранех и не ходех изобщо по голяма нужда. За да се "уверят", че не ги лъжа лекарите решиха отново да напълнят червата ми с бариева каша, която както им и казах - изобщо не излезе от там. Цялото ми дебело черво светеше в ренгена и кашата си стоеше там. Правеха ми клизми, от които водата дори не изтичаше, да не говорим за нещо друго, пиех разхлабителни и очистителни - които повръщах веднага. От лекарствата започнаха адски боки в стомаха, вливаха ми постоянно силни обезболавящи и нищо... Тогава ми изкараха колостома, която съответно изобщо не проработи, 10 дни след това ми изкараха и илиостома, тя заработи, но стомаха правеше зверски спазми и накрая и тя спря да работи. Никой лекар не искаше и не смееше да прави нищо. Просто казваха, че не могат повече да ми помогнат. Станах 35 кг., хранеха ме само със системи, вливаха ми постоянно силни обезболяващи и спазмолитици, изследванията ми баха ужасни, белъка ми беше изключително нисък...Изписаха ме и от последната болница и се прибрах в къщи. Умишлено не написах нито едно име на лекар и не съм изброила всички болници през които минах, защото са все известни имена и болници. Сега вече мога да напиша няколко имена - на хората, които ме спасиха...Точно на Коледа влязох в болницата в Шумен по спешност. Там дежурен беше д-р Бисер Митев - хирург, той ме прегледа и беше първият лекар, който изкрено се възмути от "светилата", които са ме докарали до това състояние. Каза, че само трима човека в България могат да ми помогнат. Изпрати във ВМА Варна, където за първи път се срещнах с Професор Костов - човека, на когото цял живот ще му бъда благодарна. Той направи много рискова операция с цел да се опита да възстанови неработещата илиостома. По време на операцията обаче се оказало че имам изсипване на червата, стомите са направени не както трябва, илиостомата е изкарана на 1 м. от края на тънките черва и се е одивил изобщо как съм жива. Операцията беше много дълга, махнал ми е всички стоми и е върнал червата обратно да работят. Направил ми е байпас от тънките към дебелото черво за да може да се разрежда съдържимото им и да се преодолеят стесненията. Червото заработи много трудно. Лежах в болницата 1 месец след това. Два пъти ми чистиха бариевата каша в операционната под упойка. Вливаха ми изкуствена храна, кръв и плазма за да може да се качи белтъка и да заздравеят шевовете от операциите. Изписаха ми и успокоителни. Накрая червото заработи. Ядях много малко неща, но започнах да се храня и когато всичко беше наред ме изписаха. В продължение на 2 години професора ми беше като личен лекар - изписваше ми лекарствата дори при обикновени грипове, за да не направи някой пак някоя глупост и да ме върне в предишното ми състояние. Когато нещата се успокоиха спрях успокоителните лекарства и започнах да включвам повече храни и симптомите ми отново се повиха - остаъци след изхождане, къркорене, спазми, силни болки, започнаха да се появяват и постоянни бактериални инфекции и т. н. Лекувахме инфекциите с антибиотици, а после и с хомеопатия при известен в българия хомеопат, който поне веднъж седмично излиза в предаванията телевизията. Резултата от лечението с хомеопатия - положението още повече се влоши, натъпкаха ме с фибри, инулин, прополис, баластни вещества, билки и подправки, които по-късно се оказа, че са напълно противопоказни за моето заболяване. Направо ме изпратиха в ада. Не знаехме какво да правим. Случайно в интернет прочетох една статия и под нея имаше коментар на пациент болен от IBS. Симптомите бяха същите. Коментара ни насочи към Университетската болница - Иван Рилски в София. Там се срещнахме с проф. Матева. която директно ни изпрати при д-р Стефан Митев. Той не беше на работа, но дойде в почивния си ден за да се срешне с нас, понеже идвахме от Шумен. Това беше единствения лекар, който успя да ми постави точната диагноза. Започна лечението ми - с медикаменти и немедикаментозно (комбиниран метод). Резултатите не закъсняха. Един месец след това вече почти нямам никакви симптоми на заболяването. Сега ми предстои спиране и на успокоителните лекарства, които бях започнала отново да вземам през последните месеци. Много ме изненада и ефекта от диетата - била съм на всякакви диети, които нямаха почти никакъв ефект защото са се доближавали, но и много са се различавали от FOODMAP диетата. Никога от толкова години насам не съм се чувствала толкова добре! Много съм благодарна за шанса който имах да попадна в тази болница и при този лекар - едни от малкото, които не бяхме посещавали преди и му благодаря от сърце. Надявам се да съм била полезна на страдащите от IBS и искрено им пожелавам никога да не минават по пътя, който трябваше аз да измина за да стигна до тук. Затова и си позволих да изпиша всички тези редове. Има шанс за медицината и в България!

[ToziOnzi]

Невероятна история. Радвам се, че вече сте по-добре. Аз също се радвам, че попаднах на доктор Митев и работим заедно.

Пред вашата история, моята изглежда нелепо и направо абсурдно. Но проблемите са проблеми, независимо от призмата.

Стискам палци да се възстановите от този ужас!

[ralitsab]

Проблемите с корема започнаха от близо 10 години. Симптомите започнаха с лек дискомфорт след нахранване и след стресови събития.Така продължи с периоди на обостряне и затишие. Обикаляла съм какви ли не доктори ,но без успех.Преди около 4 месеца започнаха циклични болки,които ми създаваха постоянен дискомфорт и така стигнах до др.Митев.За първи път срещнах разбиране и компетентност.Сега се чувствам много по -добре.Радвам се,че имах щастието да срещна др.Митев.

[maja]

Дано да успея да се справям и без лекарствата. Аз също стискам палци на вас и на всичките пациенти на д-р Митев, а и на самия него, защото има смелоста да се изправи и да популяризира заболяването ни и да се бори с него. Тръгнал е по път където няма други стъпки. Това е много трудно. И аз като вас смятам че има ли проблеми, те са си проблеми, независимо дали са малки или големи.

[slavina_d]

Моят проблем се появи по-упорито преди около 6 години,сега съм на 20,тогава съм била на 14.В какви ли не кризисни ситуации съм изпадала,на какви ли не лекари съм била,какви ли не процедури и изледвания са ми правени и всеки вдига раменете и ми казва ,че съм напълно здрава и нищо ми няма.С времето започнах да се затварям в себе си,да се страувам да ходя на екскурзии,да излизам с приятели,проблемът с корема ми беше като основна мисъл,не спирах да мисля за него. Постоянно се съобразявах какво ям и какво пия. Бях стигнала 38 кг ,а коремът все надут.Но ,благодарение на д-р Митев и доцент Везенков ,аз днес водя пълноценен живот,ям каквото си пожелая,излизам с приятели,веселя се,съвсем съм забравила проблема си. За един месец те направиха чудо.

[student]

Моята история е подобна на тази на slavina_d. Бях тийнеджърка, когато започнаха проблемите. Сега като си правя равносметка в началото като съм била съвсем малка, проблемите се се появявали няколко пъти годишно. След това започнаха все по-често и по-често. Помня толкова много случаи, в които съм била в много неприятни ситуации, в които не съм могла да се наслаждавам на живота както връсниците ми. Това започна все повече да ми пречи, а самите симптоми станаха почти ежедневни. Чак когато станах студент, осъзнах, че това, което ми се случва, не е нормално. Точно обратното ми казваха всичките лекари, които посещавах. Казваха, че нищо ми няма, че това не е сериозно състояние, за което да се притеснявам, че няма да ми се случи нищо лошо, че не трябва да го забелязвам. Колкото повече ми говореха тези неща, толкова повече се задълбавах в проблема и следователно толкова по-тежки ми ставаха симпомите. Отказвах да излизам и да правя неща, които преди съм обичала да правя (за пътувания да не говорим). Предписваха ми всякакви лекарства, които не правеха нищо съществено. Това още повече ме отчайваше, имайки предвид че в България диагнозата IBS (синдром на раздразненото черво) е сякаш нова и хората не са запознати с нея и не я приемат за нещо сериозно.

Надеждата дойде, когато по случайност попаднахме на сайта на д-р Митев. Посетих го при първа възможност и след неговите настъвления как да се отнеса към проблема, сега се чувствам значително по-добре от преди 3 месеца. Много често осъзнавам, че не мисля за синдрома във всяка една свободна минута както преди. Започнах да правя неща спокойно, което в миналото ми беше непосилно. Убедена съм, че тенденциозното мнение, че нищо не може да се направи, е оборено, и повече хора трябва да разберат за това, че има лек.

[ilikar57]

Аз вероятно сравнително най-скоро успях да почувствам ползата от приложената терапия. При това трябвва да отбележа, че моите проблеми датират от години, а и имам предистория с проблемите с храносмилателния тракт. Положението обаче рязко се влоши в началото на тази година. Очевидно компенсаторните сили на организма ми съвсем се бяха изчерпали и нещата излязоха извън контрол. След няколко месеца непрезстанен стрес от това, къде ще ме завари поредният пристъп на разстройство и всевъзможни опити за лечение по повече или по-малко традиционни методи, и когато бях напълно отчаяна, попаднах съвсем случайно на информацията за д-р Митев. Отначало си помислих, че това е поредната илюзия, с която да бъдат обнадеждени хората и не обърнха внимание. Но времето минаваше и животът ми се превръщаше в една безкрайна мъка. Така една сутрин се събудих с твърдото решение да го потърся и бях безкрайно щастлива от това, че още след два дни успях да направя консултацията. Научавайки от д-р Митев за невро- или био-фийдбек метода, отначало бях объркана, защото не можех да си представя, как работи той и как ще успее да помогне. Но още с първия сеанс усетих, че "чудото" ще се случи. Отначало колебливо, а после все по-уверено съзнавах, че самата аз работя в тази насока, което именно е най-ценното в този метод. Под вещото ръководство на д-р Везенков аз ставах постепенно друг човек. Дори не можех да повярвам, но след три седмици виждах как наглед простички неща като начинът на дишане правят чудеса. Зная, че при този синдром може да има моменто и дни на кризи, но когато ключът към изцеление е и в тови ръце, вече няма път назад. Благодаря на д-р Митев за безценната помощ и на д-р Везенков за усилията, положени при прилагане на терапията. Съветвам всички с този проблем, който има разнообразни проявления, да се доверят на д-р Митев и да намерят пътя към решаването му.

[vesi3]

От 38 години, откакто родих второто си дете, страдам от констипация (запек). Пробвах какво ли не – сутрин на гладно топла вода с мед, сладко от рози, сушени сини сливи, но нищо не помогна аз да мога да ходя редовно до тоалетната, а към лекарствата за разхлабване имам непоносимост и така лека-полека стигнах до билката сена – майчин лист, която продължавам да ползвам и сега и за която разбрах по-късно, че от нея се добива атония на червата. И така до ден-днешен ходя нормално, без запек, но само със сена (вече съм на 63 г.). Не съм ходила на лекар, за да се установи констипацията от какво е, но аз малко пия вода, което не е правилно, знам, но просто не ми се пие, е, гледам поне литър до литър и нещо в деня да изпия, това също е причина, освен това имам доказана (изследвана) алергия сенна хрема (дълги години лекувана), от която във времето започнах и доста храни – плодове и зеленчуци – да не мога да консумирам в суров вид, а само минали през топлинна обработка, а имам и забавяне в храносмилането, храната престоява повече часове в стомаха и т.н., почти не огладнявам. Мисля си, че това са все причини за констипацията.

През всичкото това време обаче не съм имала болки в корема. Стомахът, да, болял ме е често, за което имам поставена диагноза от лекар „гастрит”. Това беше в по-младите ми години и тогава ме лекуваха. От доста години насам това затихна и сега нямам проблеми със стомаха, в много, много редки случаи само когато нещо сбъркам в храната. Но това е много рядко, тъй като съм човек, който се наблюдава и съблюдавам какво ям, как и колко да ям.

През 2013 г. почина майка ми след исхемичен инсулт и тъй като аз я гледах, не много, само три месеца, но те като че ли бяха достатъчни за стреса, който преживях. След като почина, след около 6 месеца започнаха да се появяват различни здравословни проблеми, които постепенно преодолявах. Поне така си мислех аз, но стресът си е останал.

Вкъщи живеем със съпруга ми и семейството на сина ми с две малки деца, които посещават детска градина. Покрай децата и вирусите не ни подминават. Може би покрай стреса и имунната ми система е спаднала, защото в зимния период имаше случаи, когато по три пъти съм била болна с инфекции на горните дихателни пътища. Поради тази причина, влязох в аптеката и попитах за продукт за засилване на имунната система. Препоръчаха ми капки на билкова основа „Бъзак”. Това беше към края на март 2015 г., точната дата не си спомням, но започнах да пия капките така, както са указани в листовката. Там пишеше да се пият три пъти на ден преди ядене, но аз ги пиех само сутрин, веднъж на ден. Обяснявам всичко това, защото според мен историята на заболяването ми започва оттук. То може да е започнало много по-рано, преди 38 години от когато е и запекът, но болките дойдоха точно след капките „Бъзак”. Дотогава, допреди консумирането им, аз не съм чувствала нищо в червата си, винаги ми е било много леко на корема, дори и когато не съм ходила до тоалетната 2-3 дни. Може би, след около десетина дни, след като започнах да ги пия, на 5 април 2015 г., на „Цветница”, след като изпих сутрешната доза, след няколко минути започнаха много силни болки вляво ниско в корема и когато реших да си обуя панталона, защото отивахме на вилата да празнуваме, се оказа, че коремът ми е подут, а болката много силна, превивах се, не можех да стоя изправена. Не знаех от какво е. Независимо от болката успях да се облека, отидохме на вилата, аз бях непрекъснато с болки, прибрахме се по-късно вкъщи и какво да правя пих два бусколизина и след малко ме отпусна. Помислих си, тъй като, както писах и горе се наблюдавам, и стигнах до извода, че всичко това идва от бъзака, не виждах от какво друго може да е, след като не съм си променила начина на хранене, на живот и т.н. Реших да не го пия. Минаха около десетина дни.

След около десетте дни, които минаха, ми нямаше нищо. Повече болката не се повтори. И започнах отново да пия капките „Бъзак”, и пак само сутрин. Не помня колко дни са минали, но към края на април, мисля че беше 28-29 април започнаха отново болки, но този път горе вляво на корема, точно където дебелото черво прави завой, минаваше встрани на талията и отиваше към гърба. И тази болка беше вече доста по-силна. Чувствах, че там нещо се подува, не бях сигурна дали е червото или панкреасът, повдига диафрагмата, сърцето ми започваше да бие лудо (нямам сърдечни проблеми), след това почувствах, че нещо ми става в главата и непременно трябваше да легна, за да мине. Това се случваше през деня, но никога през нощта. Като лежа нямам никаква болка, а напротив минава бързо. Но съм се събуждала с болка сутрин затова и не намерих за себе си причината какво е това и защо се получава, откъде идва болката. Явно не е само от храната, разбрах, че има и друга причина. А по-късно стана ясно, че стресът стои в основата на това заболяване при мен. Освен това, когато ме болеше ставах много нервна, всичко ми пречи, дори и внучките, на които се карах за щяло и нещяло. А аз не съм такъв човек, по природа съм спокойна и търпелива. Но тогава така се случваше и то само когато я има болката. Окончателно спрях да пия капките „Бъзак”, след втория случай на болка. Дали те провокираха нещо в червата, дали е щяло да си стане – не зная. Дори и след като спрях да ги пия – болките продължиха все там, горе вляво на корема, и никъде другаде, само на това място. Някой път бяха толкова силни, че се налагаше да легна, за да се успокоят, коремът ми се подуваше, имах газове. Чудех се какво да пия като лекарство и се сетих за Еспумизан, поне подуването и газовете се успокояваха.

И тъй като не бях много сигурна какво точно вляво горе на корема ме боли – дали е черва, дали е панкреас реших да отида на гастроентеролог. Отидох при личния си лекар, споделих болките си и тя ми даде направление за гастроентеролог. Отидох и обясних причината защо искам такъв преглед. Лекарката ме прегледа на ехограф и каза, че жлъчката, черният дроб, панкреасът и далакът са без особености. В левия бъбрек видя, че имам киста, но каза, че това не е проблем. И накрая, прегледът като свърши, ми каза, че в червата имам много газове. Това беше на 15.05.2015 година. А юни и юли ги изкарах често с болка. И тъй като ми каза, че имам киста в левия бъбрек, а болката отиваше и назад си помислих, че може да е и от кистата в бъбрека.

След известно време имах среща с една позната, от която от дума на дума разбрах, че и тя страда от подобни на моите проблеми. Тогава тя ми каза, че са й поставили диагноза „Синдром на раздразнено черво”. Аз направих справка в интернет какво представлява този синдром и след като изчетох всичко каквото пишеше за него там, без да искам, не зная как, може би така е трябвало да стане, попаднах на името на д-р Стефан Митев, попаднах на неговия сайт. Сайтът му ми направи голямо впечатление, изчетох го на един дъх, и си казах ето това е човекът, докторът, който може да ми каже точно какво ми се случва. Имах му пълното доверие преди още да се запознаем. Обадих му се на посочения телефон, и на 5 август 2015 г. той ме прие за преглед. Всичко, което описах дотук, аз му разказах.



От проведения разговор (1 час), между него и мен, диагнозата беше уточнена „Синдром на раздразнено черво” – на стресова основа. Получих напътствия как трябва да се храня, каква диета да спазвам и какви капки да пия, които капки за мен се оказаха вълшебни, еликсир, така ги наричам аз, които, освен че успокоиха дебелото черво, успокоиха и нервната ми система.

След първичния преглед, който беше на 5 август, както писах горе, с препоръчаното лечение, д-р Митев насрочи вторичен (контролен) преглед на 26 август 2015 г., вече след проведено лечение. На този ден аз бях при него. Чувствах се много добре и много спокойна. Разговаряхме. Той беше учуден, че за толкова кратко време на лечение (три седмици) имах положителен резултат. Не беше го очаквал, както той се изрази. Но е факт. И е така. И в момента, когато пиша всичко това, аз се чувствам чудесно – балансирана, спокойна – продължавам указаното ми лечение. Споделих му, че през този триседмичен период имах само два пъти малко тежест, не болка, но в рамките на деня тя отмина. Предупреди ме, че ще има дни без болка, а други – с болка, но да не се паникьосвам, защото и това ще отмине. И всичко да приемам със спокойствие. А аз му казах, че вече си знам диагнозата, знам си и лечението и при мен паника няма.

Много се радвам, че попаднах в точното време на точното място на точния лекар. Благодаря на д-р Митев от сърце за оказаната помощ и за адекватното лечение.

По принцип никак не обичам да ходя на лекар, и когато ми се наложи не знам как и по какви причини все попадам на точния лекар за даден проблем в интернетното пространство, за което благодаря. Няма нищо случайно!