Лечение на синдрома с антидепресанти?

[maja]

Забравих да кажа за пробиотиците, които споменавате. Прокомбо съдържа пребиотик (Късоверижни фруктоолигозахариди (FOS 95 % short-chain NutraFlora): 65 mg.) - това което при IBS е напълно противопоказно. Именно тези късоверижни въглехидрати ограничава FODMAP диетата. А при IBS с разстройство - направо нямам думи. Изписал го е някой пълен идиот (съжалявам за израза, но вече не знам как да ги наричам тия лекари, които НИЩО НЕ ЧЕТАТ ЗА IBS)! Това на човек с диария не разстройство, а не знам как ще излезе от тоалетната с него, а за болките, подуването, газовете - няма да говоря. Вторият предполагам че е Лактофлор Ентерик Екол съдържа пребиотик ( Inulin: 25 mg.) - същата работа, стандартен силен трегер (стимулатор на симптомите). Не мога да разбера как някой лекар си представя че с тоя инулин вътре ще ви спре разстройството и болките. Другия вариант на Лактофлор, който се сещам е Био плюс - пак същият сериал, в него пък има фибри. Само обикновения Лактофлор може да се използва при IBS, и то само при разстройство, защото запича. Това е. Аз лично препоръчвам да се използва Bio-cult, стандартния с жълто цвете на опаковката. На него си пише че е за IBS. Познавам хора с IBS и с разстройство и със запек, които са го ползвали и са доволни. Той е мултищамна формула - има над 14 щама бактерии ( а не само 2-3 щама и то само лактобцили и могат да се използват само при рзстройство, защото запичат). При тези с разстройство първоначално им прави разстройство, което обаче отминава много бързо и нещата се стабилизират напълно.

[NSV]

Сега съм на схема за спиране на моклобемида, тъй като не даде ефект върху консистенцията на изхожданията, даже май малко я вложи към диария. Но безспорно не са напразни 6-те месеца на прием, тъй като пък нервната ми система се успокои, някой фобии станаха по-малозначителни и малко съм по-добре в ежедневието. А иначе аз все още НЕ МОГА ДА ПРИЕМА, че имам този синдром и искрено вярвам, че външно имам признаците на синдрома, а в действителност всичко е изцяло на неврогенен характер и с съответните психоактивни вещества ще се нормализирам. Стискайте палци като спра моклобемида и ми спадне серотонина ходенето до тоалетна да се понормализира и да не трябва да вземам Анафранил, въпреки, че гледам реално и май няма да стане така.
А за групите - не ползвам фейсбук от няколко години, за сега не разполагам с много време. Така, че за сега съм тук. Ако някой има интерес да пише на лични съобщения, може да си разменим и скайп, за да полафим някой път.
Най-голямото ми съжаление е, че този синдром е възможно да провали живота ми. В последните 5 години, той ме направи от много активен човек, занимаващ се с учене, работа и спорт, в пасивен - ходещ на работа и затварящ се във вкъщи, с единственото разнообразие малко фитнес, който все повече ми тежи. Синдрома ме изтощава с всяка една седмица - физически и психически. В последните месеци успях малко да компенсирам с моклобемид. Съжалявам, че не мога да се отпусна в ежедневието, тъй като това ме обрича на самота - да нямам сериозна приятелка, почти да не се срещам с приятели, освен с 2-3-ма, да не ходя по почивки и на непознати места. Не само от синдрома, но много преди това в мен се заложиха много притеснения, фобии, страхове, изтощение, загуба на вяра, разочарование от много неща и хора, които впоследствие се трансформираха в едно единствено нещо - страх от симптомите на синдрома и възможността да изпадна в ситуация, която да ме изложи пред другите...- написано с голямо и искрено съжаление, че така се случи с живота ми....

[maja]

За да ви решат проблема наистина трябва да решат проблема ви с диарията. Няма как нещо което не помага на синдрома да ви върне в реалния живот - от личен опит ви го казвам. Ако ще и "златно биле" да ви изпишат, не действа ли на симптомите на синдрома - нищо не прави. Антидепресанта който са ви изписали само е притъпил усещанията ви и е влошил симптомите ви. За това се съсредоточете върху лечението на самия IBS, всичко останало - стрес и проблеми сами ще си дойдат на мястото. Вие сте на прав път като казвате, че при IBS има увреждане на нервните окончания в червата и сигналите които се предават между мозъка и червата. Затова ако търсите медикамент се съсредоточете върху такъв който действа в тази посока, а не симптоматично само. Аз лично съм направила връзката между епилепсията и IBS и съм се съсредоточила именно в тази посока. Общото между двете заболявания е страшно много. Като започнем от предполагаемия причинител - и при IBS и при епилепсията се предполага че причинител е травма в тази област или вродена инфекция; и при IBS и при епилепсията, това което засяга - нервите и връзката с мозъка, която води до неволеви мускулни спазми; начина на лечение - и при IBS и при епилепсията тежките случаи се лекуват и с диета (увеличаване на мазнините и намаляване на въглехидратите и белтъци); и при IBS и при епилепсията заболяването не е психично, но не лечението отново води до реални психични отклонения; стресът вреди и на двете заболявания и т. н. Все си мисля че ключът към лечението на IBS е свързан с лечението на епилепсията. Тоест трябва да се лекуват увредените нерви и самото лечение да е комбинирано с диета и да се поддържа напълно безсимптомно състояние няколко години, така че организмът да забрави тези състояния на болки, спазми и всичко останало и да престане да ги предизвиква. Епилепсията се лекува точно така - поддържа се пациента без пристъпи с медикаменти и диета и спокойствие и каквото друго се сетите в продължение на поне няколко години и после постепенно се спират медикаментите и ако не се възобновят пристъпите, значи пациента е напълно излекуван. Ако се върнат - пие медикаментите цял живот. Това е лечението на функционалните заболявания засягащи и увреждащи нервни клетки. За съжаление антидепресантите не лекуват функционални заболявания, те са предназначени за психиатрични заболявания. Използват в хода на лечението само симптоматично, ако е наложително. Досега няма регистриран случай на болен от IBS, който да се е излекувал с антидепресанти. Както и болен от епилепсия излекуван с тях. Затова ви казвам, те ще ви помогнат, ако намерите подходящият медикамент и ако ги пиете постоянно. Спрете ли ги всички симптоми се връщат. Другият вариант е докато ги пиете да намерите друг медикамент, който ще подобри IBS-а ви. И отново подобрението ще се дължи на другия медикамент, а не на антидепресанта.

[maja]

Забравих да кажа, че при IBS плацебо-ефекта на медикаментите няма дълготраен ефект. Ако например имаш запек, нищо което не ти помага да ходиш по-лесно до тоалетна няма как да ти помогне. Ако пък имаш диярия, нищо което не я овладее пак не ти помага. Пациентите много добре виждат кое им помага и кое не. Няма как да ги излъжеш - ефекта е видим. И хирурзите са на същото мнение, ходенето до тоалетна е НЕВОЛЕВИ АКТ и няма как да си втълпиш, че нещо ти помага и то да ти помогне или да си втълпиш, че не ти помага и то да не ти помогне. Тази заблуда важи само за спазмите и болката и то в много слаба форма. Когато са силни и там няма роля. Това ми обясни моят хирург. А той е много добър. При медикаментите за лечение на стреса ефекта е същият. Има такива които наистина елиминират симптомите и това се вижда, няма как да се скрие. Затова пациентите не искат да ги спрат, докато не се намери медикамент или лечение, което да има същият ефект. И това е логично. Заболяването е тежко и симптомите са нетърпими. Има и случаи в които обаче на пациентите се изписват грешни медикаменти, които с нищо не им помагат, като изключим факта, че просто водят пациента в състояние в което не му пука. Предполагам, че сте чували вица, за пациента, които с извинение "пак се насирал, но не му пукало". Много грубо казано, но в случая е най-точния пример. Затова ако се налага да пием такива медикаменти, трябва да имаме някой до нас за да ни помага и да има трезва преценка за нещата. Когато медикамента не ви помага с IBS, просто го сменяйте, веднага, не след време или както каже психиатъра. Не се оставяйте да ви залъгват. Ако трябва ще смените 10 медикамента, докато намерите верния. Не вярвайте на простотии от сорта на "И да не ти помогне за IBS-а поне ще ти оправи нервите!" Няма такова нещо, пак ви казвам, не действа ли на самото заболяване значи с нищо няма ви помогне. Няма как да си излекувате стреса, ако не премахнете причината за него, а тя е IBS. Тоест връзката е IBS водещ до стрес от не лечението му, а не обратното. Иначе щеше да има поне един човек излекуван с медикаменти, а то няма. Възможно е възникването на заболяването да се дължи на стрес, но лечението явно не става само с лекуване на стреса, иска се и да се излекуват последствията от него, които се изразяват и в бактериални инфекции и в дразнене на червата и в кой знае какво още. Тоест веднъж възникнал, IBS вече не е само стрес.

[NSV]

Аз съм в търсене на генерално решение на проблема. За съжаление за себе си, а не за всички, тъй като проявлението е различно. А генералното решение търся чрез въздействие върху вегетативната нервна система, която управлява дейността на стомашно-чревния тракт, включително чревните контракции и пасаж. А това май на този етап може да стане с уцелването на антидепресант. За съжаление нито чистите гастро лекарства, като спазмомен, пробиотици, имодиум и т.н., нито билки, нито диетата могат да въздействат върху вегетативната нервна система. Да, с тях се чувстваш, да речем, една идея по-добре, но до там - няма генерално решение на проблема. Животът ти остава подвластен на синдрома чрез постоянното "стискане", съобразяване с това има ли тоалетна, с диетата, какво ядеш, пък като го изядеш, ще ми се доходи ли до тоалетна, с вниманието на мисленето към червата, с избягването на нещата, които те натоварват - работа, нови места, хора и т.н. И какво става. Всяко едно съобразяване с нещата, които влошават синдрома всъщност са нож с две остриета - те те отдръпват от живеенето на пълноценен живот. А и съобразяването на всяко едно нещо от ежедневието със синдрома води само до още по-голямо укрепване на неговото владеене върху конкретния човек. И пак се връщам не генералното решение. В момента аз съм изправен пред портата, наречена вегетативна нервна система. Просто търся правилният ключ, които да завъртя в нейната ключалка, за да може тя да започне да функционира нормално. Сега държа в ръката си един такъв ключ, да, антидепресант е, но трябва да изчакам две седмици, за да се изчистя от моклобемида. Най-вероятно ще се наложи да завъртя този ключ и се надявам на искрено желание от Ваша страна да се излекувам за момента с този ключ, а след месеци,може би години, и без него.

[maja]

За съжаление, ще трябва да ви разочаровам, такъв ключ все още няма. Иначе щяхме да знаем поне за един регистриран случай, който се е излекувал - независимо дали е у нас или в чужбина. Има много примери за хора с много, много пари, които имат достъп до всякакви специалисти и лекарства и ако имаше такъв начин за лечение, те щяха да го знаят и да са се излекували. Нямаше да им се налага да спазват диета цял живот и да тренират други хора в това. Такава е Кейт Скарлата, която Има IBS от много години, има огромен екип от всякакви специалисти работещи с нея за да обучават страдащите в правилата на диетата, тя работи и за университета създал диетата. Те също пият някакви лекарства и добавки, но без диетата нищо не става.

[NSV]

Запознат съм с повече от три случая на лечение на състояние, приличащо на синдрома с диария, при което е използван един конкретен трицикличен антидепресант. Два от тях са от медицински учебник. Касае две жени. Едната получавала диария всеки път на едно и също място при прибиране от работа, а втората винаги при пътуване. Третият случай се касае до пациент на психиатъра, с който работя по случая. Той каза, че нещата не винаги се получават от първия път. След около 7-8 месеца на този трицикличен антидепресант решили да пробват без него, но след месец диарията се върнала. Докато се приемал медикаментът нямало проблеми. Едва от третия опит да се спре след около година прием, нещата получили траен ефект и пациентът вече не бил го търсил няколко години. Пак остава под въпрос дали лечението е завинаги. Това не е ясно, но е ясно, че въпросният пациент води нормално ежедневие докато приема антидепресанта, не получава разстройство. А на третия път, след дълъг курс на лечение, е постигнал траен ефект от няколко години без проявление на хронична диария, като е спрял медикамента.

[NSV]

Първи впечатления. Приемам Анафранил вече 22 дена. Започнах приема по схема от 10 мг до 75 мг на ден. Дозата се увеличава плавно през два дни. Още на 50 мг има сериозен ефект. Вече съм седмица на 75 мг, разделени на три приема - сутрин, обед и вечер по една таблетка от 25 мг. От диарията няма и спомен. Ходя веднъж дневно сутрин и то трудничко. Надявам се ефектът да продължи с времето, ако трябва ще вдигна и дозата. Пък нека разправят гастро лекарите, че синдрома с диария не се лекува. Ям всичко, оправи се къркоренето, консистинцията е идеална. Няма спешни позиви. Чувствам се спокоен, почти изчезнаха и фобиите. Поне за момента съм такъв, какъвто мечтаех да съм.

[maja]

Радвам се че сте добре, дано и занапред да е така. Добре е, че давате отзиви в сайта, за да имат впечатления и другите пациенти.

[NSV]

...и да добавя още някой неща. Анафранилът успокоява тежестта в стомаха и червата. Дори и да Ви е по-трудно да ходите до тоалетна, се чувствате комфортно. Трябва да предупредя, че може да потисне малко или повече либидото. Индивидуално е. Иначе другите странични ефекти при мен са минимални - на моменти сухота в устата, леко студени на моменти крака. Май е това. Не получавам гадене, както някой споделят. Приемам хапчетата след ядене. Ако реши някой да пробва, да се консултират със специалист - гастроентеролог, невророг или психиатър. На мен ми е изписано от психиатър