Мнениеот NSV » пон окт 26, 2015 9:06 pm
Сега съм на схема за спиране на моклобемида, тъй като не даде ефект върху консистенцията на изхожданията, даже май малко я вложи към диария. Но безспорно не са напразни 6-те месеца на прием, тъй като пък нервната ми система се успокои, някой фобии станаха по-малозначителни и малко съм по-добре в ежедневието. А иначе аз все още НЕ МОГА ДА ПРИЕМА, че имам този синдром и искрено вярвам, че външно имам признаците на синдрома, а в действителност всичко е изцяло на неврогенен характер и с съответните психоактивни вещества ще се нормализирам. Стискайте палци като спра моклобемида и ми спадне серотонина ходенето до тоалетна да се понормализира и да не трябва да вземам Анафранил, въпреки, че гледам реално и май няма да стане така.
А за групите - не ползвам фейсбук от няколко години, за сега не разполагам с много време. Така, че за сега съм тук. Ако някой има интерес да пише на лични съобщения, може да си разменим и скайп, за да полафим някой път.
Най-голямото ми съжаление е, че този синдром е възможно да провали живота ми. В последните 5 години, той ме направи от много активен човек, занимаващ се с учене, работа и спорт, в пасивен - ходещ на работа и затварящ се във вкъщи, с единственото разнообразие малко фитнес, който все повече ми тежи. Синдрома ме изтощава с всяка една седмица - физически и психически. В последните месеци успях малко да компенсирам с моклобемид. Съжалявам, че не мога да се отпусна в ежедневието, тъй като това ме обрича на самота - да нямам сериозна приятелка, почти да не се срещам с приятели, освен с 2-3-ма, да не ходя по почивки и на непознати места. Не само от синдрома, но много преди това в мен се заложиха много притеснения, фобии, страхове, изтощение, загуба на вяра, разочарование от много неща и хора, които впоследствие се трансформираха в едно единствено нещо - страх от симптомите на синдрома и възможността да изпадна в ситуация, която да ме изложи пред другите...- написано с голямо и искрено съжаление, че така се случи с живота ми....