Мнениеот XXXX » пет ное 27, 2015 1:08 am
Ами, аз постоянно си сменям позициите. Ту си мисля, че първо е стресът и че всичко е на психологическа основа, ту че първо са физиологичните, ако мога така да се изразя, симптоми. Какво искам да кажа? Ами, спазвам си аз уж диетата, вкъщи съм, спокойна съм си и изведнъж една сутрин се будя с диария. Казвам си ,,Ето. Стрес сега няма, какво се случва? Значи са някакви бактерии в червата. Заради тях е всичко.'' Или ако прекаля с количеството от дадено позволено нещо или хапна нещо сладко, когато имам подобрение, без да му мисля много и симптомите се засилят, пак си казвам, че проблемът е физиологичен и просто съм си ''затормозила''' червата. Да но, НО! Ходя си нормално до тоалетната дни наред, дори имам едва ли не запек. Вечерта имам среща с приятеля ми или излизане навън. Цял ден се мъча да отида до тоалетната, за да ми е по-спокойно после- не става. Непосредствено преди момента- ходя по 4-5 пъти по малко и накрая... ужас- диария. Излизам навън и отново съм на тръни. Викам си ,,Е, нали излизах през деня и ми нямаше нищо? Нали бях по-добре, какво се случва? Защо имах подобрение, а въпреки това пак се появи този страх? Пак загубих контрол над нещата... Ами сега, ако не ми се е изпразнил стомахът изцяло, въпреки че цял ден не съм хапвала нищо, и сега ме свие в най-неподходящия момент. Ето, пак ме свива, къде е тоалетната, дали да не си тръгна?'' И започва едно потене, виене на свят, бучене в ушите. Е, в такива моменти съм убедена, че всичко е в главата ми. Всеки ден протича с мисълта за стомаха ми, както се изразихте и вие преди мен. В мисъл за това как е било сутринта, дали до вечерта няма да е зле, как ще е утре. Планирането на всичко е свързано с това. На моменти толкова се изморявам, че просто нямам сила за нищо.
Последна промяна от
XXXX на пет ное 27, 2015 9:08 am, променено общо 1 път.