Мнениеот maja » ср окт 28, 2015 1:43 pm
Това за работата е всеобщо правило. И това което казват, че не трябва да бягаш от стреса а да свикнеш с него са пълни глупости. Казвам го от личен опит, а не мога да кажа за себе си, че съм страхлив човек, дори напротив. Докарвала съм си големи проблеми в ината си да се справя с неща с които и здрав човек трудно би се справил. Когато си избирате работа, ако имате такъв избор гледайте: да не работите на смени, особено нощни; ако можете да работите на не нормиран работен ден ще е супер; гледайте да си имате редовни почивки за обяд, за кафе или междинна закуска и т. н.; непрекъснатото търчане насам натам е изключително противопоказно; в колектив в който се създават интриги и стрес без работата да го изисква не са за вас; психическото натоварване е смърт за IBS-а; необходимостта да търпите началник, който ни ви е на интелектуалното ниво, без да можете да му кажете истината в очите направо ни убива (тоест не допускайте да ви управлява по-прост човек). Във фейсбук групата на която съм член и има около 20 000 члена почти всички или не работят изобщо или имат частен бизнес или работят от дома си. Хората със стандартна работа са единици и определено са в доста по-лошо състояние от останалите. Така, че ако не се чувствате добре на работата на която сте, не се чувствайте виновни, просто си потърсете по-подходяща ако е възможно. Аз разбирам всички за които работата им е важна заради парите, защото всеки се нуждае от пари. От 2 години аз не работя и сме на една заплата, взе да ни става много трудно да се справяме. Опитах да започна работа, но IBS и стреса и "доброжелателни" роднини, които много искат да ме видят как се мъча, провалиха всичко. Това не означава, че съм се отказала. Отново пускам документи за работа, но гледам да е нещо по-леко и подходящо. Искахме да започнем частен бизнес, но за сега нямаме първоначален капитал. От както сме на една заплата постоянно теглим пари от овърдрафта и то за ежедневни нужди и затъваме все повече. Сина ми е голям, 7 клас е и се наложи да проведем един разговор за финансовото ни положение сега, защото той сякаш още не разбира, че парите не ни стигат вече. Детето се разплака! Затова ще продължавам да се боря и да се опитвам да работя нещо. Никой родител не иска да вижда сълзи в очите на детето си и да го лишава от елементарни неща, заради заболяването си. За мен той е най-ценното на този свят и когато ми е било най-тежко съм се борила заради него и мъжът ми. Само те са ме крепели да остана жива. Така, че искрено се прекланям пред хората които търпят ежедневни болки за да има какво да сложат на масата на семействата си. След като държавата с нищо не ни помага сме длъжни да сме много силни.
Между другото, като споменах държавата се сетих, че имам подадени документи за ТЕЛК, но още като ги подавах ми казаха че нямам шанс. С над 16 операции, от които 6 големи резекции, с хронична херния и IBS и да ми кажат, че нямам шанс! В каква държава живеем? От чуждата група във Фейсбук научих още, че в някой страни на хора с диагноза IBS им се отпускат безплатни лекарства и храни. Къде живеем ние обаче? От два месеца са ми подадени документите за ТЕЛК и още няма решение. На никой не му пука. Чакам с нетърпение да ме извикат на комисията и да видя как няма да ми дадат нищо. Ще ми кажат просто, че това заболяване го няма в списъка им. Не смятам да им мълча. Ще им кажа колко светлинни години назад живеят и колко никой нищо не знае у нас за това заболяване. Знам, че не е само комисията виновна, държавната ни политика е такава, но искам да ми отговорят как се ходи на работа с такова заболяване, като им изброя симптомите. И колко пари ми струва месечно диетата и медикаментите които използвам за да съм добре, доколкото може.
Та така, трудно е да се работи с IBS но се налага. Само дето никой не ни разбира.