Разкажете вашата история

[BBM]

Аз съм на 23 години и откакто се помня стресът много ми влияе на състоянието на храносмилателната система. Спомням си, че като бях много малка, често повръщах, когато се притесня. В пубертета се случваше често да чувствам корема си подут, като повечето пъти това беше съпътствано със запек, но не обръщах особено внимание, защото мислех, че това е нормално. Също така винаги почти след нахранване ме боли под лявото ребро, но на това също никога не съм обръщала внимание.
Преди 6 години прекарах много тежка уреаплазмена инфекция. Първоначално не беше установено, че причинителят на инфекцията е уреаплазма. Бях лекувана на посоки симптоматично с различните антибиотици. Едни ми се изписваха за постоянния цистит, защото в урината не се изолираше нищо като причинител, други- за налепите по сливиците и болките в ушите. Лежах два пъти в инфекциозно отделение, където ми се вливаха широкоспектърни антибиотици и веднъж в нефрология, защото направих бъбречна криза от неизлекувания цистит. Този ужас продължи година и половина. За всичкото това време започнах да получавам киселини, газове, болка зад гръдната кост, повръщане и какво ли още не, въпреки, че не спирах да пия пробиотици. Постоянно имах температура, докато не се разбра, че всъщност уреаплазмата стои в основата на всичко. Отново пих антибиотици, този път нещата се пооправиха и поне престанах да вдигам температура. От тогава обаче освен хроничния цистит, който получавам ВСЕКИ път след полов контакт (като вече винаги причинителят е e.coli), а през другото време чувствам дсикомфорт при уриниране, имам и хронична кандидоза от множеството изпити антибиотици. Постоянно съм по гинекологични и урологични кабинети. Паралелно с това се появи и другият ми най-голям кошмар- всекидневното подуване на корема, болките и диарията.
Диарията започна след като дойдох преди около 4 години да уча в София. Отначало не беше толкова често. Преди две години положението доста се влоши. Посетих гастроентеролог с оплаквания- почти постоянна диария, подуване, киселини и тъпа болка в областта на хранопровода. Постави ми диагноза гастрит и колит. За пореден път ми бяха изписани ензими, пробиотици и Дуспаталин.
От тогава насам винаги съм така. Имах периоди на подобрение, но бях заета с други неща и най-вече с гинекологичните и урологичните си проблеми. Много ме притесняваха тези неща, защото ми създават ужасен дискомфорт и мъки и сякаш храносмилателните ми проблеми останаха на заден план, въпреки, че след прием на антибиотици, нещата излизаха извън контрол.
Едно лято прекарах стомашен вирус, спомянам си, че след това нещата се влошиха за дълъг период от време.
Миналата есен имах известно подобрение, но зимата отново имах период на засилен стрес. От тогава до днес съм всекидневно с диария, за която пия нещо, съдържащо Лоперамид, само колкото да изкарам деня, като естествено почти не ям, за да съм по-спокойна. С болките, подуването и киселините съм се отказала да се боря отдавна. Просто преди няколко месеца осъзнах колко и този проблем е започнал да влияе на живота ми. Отбягвам да излизам, ако съм яла преди това- абсурд... Не пътувам. Самите симптоми започнаха да предизвикват притеснение у мен, което пък предизвиква симптомите. Наскоро пак пих антибиотик заради e. coli в урината и страшни болки. Няма нужда да казвам до какво доведе това. Пробвала съм какво ли не. Изключила съм от менюто си страшно много неща, които в последствие видях, че наистина предизвикват дразнене и въпреки това сякаш нищо не помага.
Наскоро съвсем случайно попаднах на сайта и форума, изчетох всичко и се консултирах с д-р Стефан Митев. Минали са само няколко дни след прегледа, не мога да кажа, че чувствам подобрение, но все пак виждам някаква надежда поне за този ми проблем, защото за другите ми проблеми явно засега решение няма. Искам просто да бъда по-спокойна, да не обмислям всяко хранене в зависимост от това дали ще излизам, да спра да гладувам като превантивна мярка преди срещи, пътувания и дори най-обикновени излизания, да не се страхувам да ям навън, да мога да спя спокойно, а не цяла нощ да чувствам подуване, газове и т.н., да нямам постоянно усещането за недоизхождане, тежест и всеки ден по няколко пъти да ме ''реже корема'' така, сякаш ми предстои да изкачвам Еверест, само защото ми се налага да изляза с приятели... Осъзнавам, че няма как да стане веднага, но се надявам да дойде момент на подобрение, защото най-хубавите ми години се превърнаха в ад и в низ от болести, прегледи и приемане на лекарства, които лекуват ,,уж'' едно, а причиняват други вреди.

[maja]

Много интересна история. Нещо обаче ми направи голямо впечатление. В началото мислех, че е просто съвпадение, но вече не мисля така. Оказва се, че всички пациенти с IBS, които познавам имаме проблеми с всевъзможни бактериални и гъбични инфекции, хеликобактер и какво ли още не и никой не може да се отърве от тях. Не че това ще ви успокои особено, но всички сме постоянни клиенти на гинекологични и други кабинети и постоянно ни тъпчат ту с антибиотици, ту с пробиотици и ефект никакъв. Тоест проблема ни е хроничен. Не знам дали е причина или следствие от заболяването, но е факт.

[BBM]

Аз също си мислех, че има някаква връзка, но предполагах, че това са си донякъде само мои теории. При мен е донякъде и причина, и следствие.

[ToziOnzi]

[vesi3]

На 30 август 2015 г. публикувах във форума моята история на заболяването и адекватното лечение на Синдром на раздразнено дебело черво, който беше диагностициран от д-р Митев, и впоследствие лекуван и успешно излекуван. От тогава минаха доста месеци. Бях предупредена от д-р Митев, че ще имам болки от време на време, но да не се паникьосвам, които във времето ще отшумяват. Затова ми каза да имам в домашната си аптечка от необходимите лекарства и при необходимост да пия. Аз мога да се похваля, че синдромът при мен беше стопиран от това лечение. От миналата година до този момент има-няма да съм ползвала два-три пъти лекарства и то само в момента на неразположение - един път в деня. Чувствам се добре, нямам подуване и куркане на червата, неразположението го няма. Много се радвам, че с едно влизане в интернет и написване в Гугъл „Синдром на раздразнено дебелото черво” попаднах на точния човек д-р Стефан Митев, свързах се с него, и резултатът е това. Благодаря Ви, д-р Митев.

[XXXX]

Де да имаше и за мене такава панацея. хахха

[kungfu]

Здравейте. На 38 години съм и имам поставена диагноза Синдром на раздразнено черво от 2 месеца.

Историята на острите ми симптоми започва още преди повече от 6 години, когато ми е поставена диагноза Хроничен гастрит във ВМА след Гастроскопия. Това се оказа резултат от неравилно хранене, преяждане, нарушен жизнен цикъл, множество стресови случки и висока емоционалност, както и усилена перисталтика по рождение. С натрупаното от годините и с изострена фаза на стрес и разочарование започнах да усещам болки в кръста при събуждане, както и чести бодежи под гръдната кост. По стечение на обстоятелствата по това време пътувах в Азия и си направих ваксина против коремен тиф. От нея получих силна алергия, обрив на кожата, заради което се наложи антибиотик + други медикаменти, които да премахнат действието на ваксината. Една година след това започнах редовно да ходя по лекари, за ми правят изследвания и да ми предписват хапчета. Започнах да търся и по-алтернативни методи на лечение на гастрита си - хомеопатия, билки, диети и други. Имах моменти на подобрение и на влошаване, но като цяло страхът от неизлекуваната болест нарастваше с времето. Притесненията идваха от разочарованията след сериозните вярвания в определени методи. В интерес на истината някои от методите все още ми помагат, други отдавна забравих, но като цяло печеливши се оказаха по-натуралните средства!
За съжаление не успявах да пазя сериозна дисциплина в диетата и начина си на живот, а именно пушех, пиех бира и газирано, пиех кафе..

И така преди 2 години се оказах с още една дагноза - Гастроезофагиале рефлукс , 2-ра степен. Това е сериозно обгаряне на хранопровода от киселините, които имах все повече и повече, хранопроводът страдаше, имах безсънни нощи понякога - от киселинност. Оказа се, че долният сфинктер не работи добре, диафрагмата е доста отпусната и започнах още повече да се притеснявам. Спрях цигарите, намалих кафето и алкохола, започнах да пия чайове и билки, помислих за диетата си и продължих с нови и нови лекари. Минах през много лекари от всякакъв вид. До известна степен подобрих състоянието си, но продължих да живея в стресово ежедневние. Започнаха да се появяват все повече и повече газове, каквото и да ядях, буквално след всяка храна реагирах с газове. Един ден реших, че трябва да започна масирано лечение и това лечение трябва да е последователно. Цялата ми храносмилателно-отделителна система страдаше. Имах редовни подувания в корема и червата, стари хемориди започнаха да се усложняват, и трябваше да се действа, защото качеството на живот много беше спаднало. Пиех хапчета по това време, за подтискане на киселинноста в стомаха. почти година не можех да ги спра заради връщането на проблема.

Започах да се настройвам психически за две операции, които бях решил да направя, за да се избавя от най- тежкото: премахване на хемороиди и лапароскопска операция на хранопровода заради рефлукса. Второто ме притесняваше много, най-вече заради последствията след години (имах препоръки от човек преминал през това, но знаех, че рязането никога не е най-добрият избор). Не се притеснявах за хемороидалната операция, защото имах референция от друг приятел, минал през специалист и бързо възстановил се, буквално за 3 дни. Но другата ме притесняваше. Направих сетни усилия да спра хапчетата против киселини и се стегнах , много дисциплинирано, да спазвам строг режим на живот, за да опитам "за последно". В един момент започна подобрението. Тогава дойде и моментът за втората операция. Беше напрегната ситуация, беше много трудно да се изпълнява всичко, особено докато ходиш на работа всеки ден. Напрежението преля и в един момент стана инцидент, от който пострада кракът ми, което ме сложи на патерици за 2 седмици. Точно в този период беше и датата за хирургическо премахване на хемороидите. Беше ми казано от хирурга, че за 3 дена ще съм възстановен и ще съм обратно на работа. Операцията мина леко. Имайки предвид и това, че имаше 2-месечна подготовка и прегледи преди това. Уж всичко беше подготвено. НО ден след операцията отидох до тоалетна, със средно силни болки и след това стана Реакцията. Това, което според мен години наред е тлеело, сега се отпуши. Започнаха се едни мъки, които нямаха край. Силни болки от раната на операцията, тя се беше отворила и не можеше да се затвори. Чести позиви за тоалетна, без да е пълно червото, спазми и сериозно количество газове по цял ден. Понякога болките бяха непоносимо тежки. Хирургът каза, че това е заради падналите превръзки и до седмица - две ще мине...

Мъките ми продължиха три месеца. Минах през адски болки, на моменти дори не бях сигурен, че ще ги издържа, слава богу бях подготвен от практики, които бях упражнявал преди. Буквално усещах една зейнала рана отзад, която не може да заздравее, боли и щипе ужасно, точно там, където има най-много чувствителност. Многократно и по всякакви почивни дни се обаждах на хирурга си да помага, два пъти ме караха при него за преглед. Той непрекъснато казваше, че такова чудо не е виждал от многогодишната му практика и че съм бил прецедент. Даваше ми лекарство след лекарство. Моят спасител от тежките болки в този перидо бе режимът, който си бях открил и всеки ден стриктно спазвах. А именно - ставане рано, мазане с кремове, пиене на чайове, лекарства, диета , много внимателно ходене то тоалетна и лежане докато мине болката. Само приятелката ми знае колко съм пъшкал и охкал 3-4 часа на ден, лежейки по корем, докато чакам раната поне малко да отпусне, Болката е неописуема, хирургът каза, че това е от най-силните болки и е съизмерима само с болката при инфаркт. Даде ми дори фалконче, с което се пръскат пациенти при инфаркт. За обезболяващо най-добре действаше една свещичка, наречена Профенид. Това ме избавяше од големите мъки и ми даваше поне половин ден що-годе нормален живот на легло.
В този момент започнах да чета. Много четох по всяко време, в което нямах болки. Намерих много въпроси, които да задам на хирурга си и малко преди края на 2015 , на един преглед, той каза, че има Синдром на раздразнено черво, само това останало като възможност. Веднага се разстърсих в интернет и попаднах на Chervobg.com. Свързах се с д-р Митев и направихме уговорка по Скайп, понеже аз не можех да излизам от къщи, само с патерици, но много трудно и с много болки.
Бях прочел вече много преди срещата с доктор Митев и в интересн на истината той с нищо не ме изненада, защото аз буквално бях пресушил написаното от него в сайта му. Предварително издебнах момент , в който съм по-добре, за да отида до гастроентероложката си, за да имам официална диагноза. Тя потвърди думите на хирурга..

Разговорът с д-р Митев беше с много внимателно отношение към пациент и човек. Минахме през процедурата и си личеше, че се знаеше с какво работим. Дадоха ми се инструкции и рецепта и аз започнах да спазвам. В интересн на истината много ми олекна. Дадох голяма надежда на това, че поне знам какво ми е. Но нямаше видими резултати първите 15 дни. Потърсих пак доктора и пак говорихме. Той ми каза да имам търпение и ми даде още методи на лечение. Един от тях започна интересно да ме кара да се отпускам и позивите станаха по-леки. В този момент намерих и билкар, благодарение на който овладях докрай спазмите. Раната вече не болеше толкова. За 25 дни аз започнах да излизам на разходки в квартала. Комбинацията от рецептата на д-р Митев и билкаря се оказа чудесна за мен. Опитах да премахна едно по едно лечебните средства, но не се получи, връщаше ми се проблема. В един момент продължих лечението без лекарски надзор. Д-р Митев беше така добър да ми предостави много ценна информация, която до сега ползвам и ми помага много да се поддържам във форма на нулеви спазми. В един момент, за да знам на какъв етап съм, си позволих да наруша диетата и започнах да пия прясно мляко, кафе и да ям много сладки неща. Болките ми се върнаха наполовина. Спазмите пак дойдоха. Оказа се, че има комплекс от неща, които трябва сам да открия за себе си и да спазвам. От 4 дни пак съм добре, възстанових дисциплината и реших да седна и да напиша този дълго плануван текст..

Сега ще продължавам да се самоизследвам и да се придържам към съветите на билкаря си и д-р Митев, които се оказаха досега най-ефективното за мен лечение от тази досега неподозирана от мен болест СРЧ.

Успех на всички и бъдете здрави!

[lili_12]

Здравейте , от няколко дена разглеждам сайта и чета форума , научих доста неща , та реших да се регистрирам ,за да разкажа и моята история , поне да ми стане по леко като споделя
Аз съм на 27 години , при мен неразположенията са от около една година . От както се помня съм с по чувствителен стомах , но преди ми трябваше доста да се притесня ,за да ме присвие стомаха и да тичам до вц-то , но напоследък не е така .Много често започнах да получавам еднократни разстройства , най- често вечер след вечеря, после има период на успокоение . Все се притеснявам да не ме свие стомаха когато не съм вкъщи или ако трябва да пътувам ( при по- дълъг път ,задължително съм с разстройство преди това ).
При мен най - много ми влияе страхът да нямам някоя по сериозна и страшна болест и това притеснение провокира още повече притеснението.
Когато съм на вън сред хора и се забавлявам или при положителни емоции , нямам проблеми , но тогава не се и сещам.
Не съм ходила не лекар още , понеже симптомите не са станали много сериозни ,а и малко ме е страх , но усещам как това започва да контролира живота ми, когато някой ми звънне да излезнем , първата ми мисъл е дали ще ми се доходи , когато съм на вън
Сега се опитвам да си наложа да не го мисля и да се занимавам повече с неща , който ме разсейват и повече спорт , та ще видим до къде ще го докарам

[Веселина Димитрова]

Здравейте,
Моят проблем е вече 40 години с прекъсвания. От дете страдам от запек, особено след преживян стрес състоянието ми се влошаваше. Коремът ми се подуваше, започваха болки и къркорене. Все внимавах с какво се храня, вечно се ограничавах от нещо. Преди 1 година ми направиха колоноскопия и ми сложиха диагноза колит. Най-странното е, че сега от запек преминах на диария. Най-често сутрин имам болка, а вечер корема е подут и къркори. Слагам се на диета от препечен хляб, сирене и варени картофи и симптомите намаляват, но в момента, в който изживея някоя отрицателна емоция и се започва отново. Преди няколко дни коремът беше се поуспокоил и се скарах с дъщеря си, след около час се поду и започнаха болките. Посетих д-р Митев и след проведен много подробен разговор и преглед ми постави диагноза Раздразнено дебело черво. Предписа ми диета, която е много по-широка от тази, която си позволявах и един основен медикамент плюс два при нужда. Впечатлена съм от подробните разяснения, които получих, а не просто написана рецепта и хайде оправяй се. След три седмици ще обсъдим отново състоянието ми. Надявам се, че ще преодолея неприятните и болезнени изживявания. Ще пиша отново, когато имам новини.

[iliana]

ЗДРАВЕЙТЕ,
Моите проблеми с дебелото черво са почти от десет години. Диагнозата ми беше хроничен колит /потвърдено от няколко лекари/, който почти не се лекува /обезболяващи, пробиотици, диети- неефикасни/
Посетих и здравен център ДАР / ирисова диагностика и природолечение/и след пълно прочистване на организма и т.н. осигурих си спокойствие за една година
На 12.04.2016 отново реших да посетя специалист гастро в гр Варна. Единственото хубаво нещо в целия преглед се оказа диагнозата - дразнимо дебело черво, а не колит. Отпратиха ме за 10 минути с рецепта за обезболяващо + пробиотик и направление за иригография, но ми се спомена два пъти за диета- стандартните неща. За изследването стана ясно, че няма да се правия т.к. наш близък доктор в рентгенологията ни каза, че мога да го направя едва когато са изчерпани всички други варианти /представете си колко е вредно/
И така по пътя към Русе си търся диета в интернет и попаднах на този сайт на доктор Стефан Митев. От същия ден започнах с диетата FODMAP и след пет дни вече спряха всички болки и спрях и лекарствата. Преди една седмица реших да попълня въпросника в сайта да видя какво ще покаже- изумих се че д-р Стефан Митев ми отговори и ми даде насоки - БЕЗПЛАТНО- След това му писах с въпроси и пак ми отговори
БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО Д-Р МИТЕВ - отношението ви към хората е страхотно, а сайта ви е уникален
Вие може да ни върнете доверието в българските лекари
Ще Ви посетя възможно най-скоро. с уважение Илиана от гр Русе