Какво означава хранителна непоносимост и какви видове бива?
Хранителната непоносимост е състояние, при което е нарушено смилането на определени вещества (съдържащи се в храни, напитки и др.) и проявяващо се чрез разнообразни коремни оплаквания.
Примери за такъв вид нарушение са фруктозна непоносимост и лактозна непоносимост.
Симптомите на хранителна непоносимост се проявяват известно време след прием на съответното вещество и може да включват:
- Подуване на корема
- Коремна болка и колики
- Подуване на корема с отделяне на газове
- Нарушения в изхождането
- Лесна уморяемост, летаргия
Какво е лактозна непоносимост?
Лактозна непоносимост означава неспособност за усвояване на лактозата – основният въглехидрат в млякото. Лактозата е дизахарид – т.е. изградена е от свързването на две прости захари – глюкоза и галактоза. Най-голямо количество лактоза се съдържа в прясното мляко и значително по-малко в млечните продукти – сирене, кашкавал, извара и др.
Лактозна непоносимост се развива поради дефицит или пълна липса на лактаза – ензим разграждащ лактозата до глюкоза и галактоза. Липсата на ензима лактаза може да бъде вродена (значително по-рядко) или придобитa (в повечето случаи). Активността на този ензим е най-висока при бебета и деца, което е свързано с нуждата от усвояване на майчиното мляко. Активността на ензима намалява с възрастта. Ето защо значителен процент от хората над 30 години имат придобита лактозна непоносимост – резултат от намалена активност на ензима лактаза. Само част от тях обаче имат клинично изявени оплаквания като те са свързани най-често с консумацията на прясно мляко. Значение има и количеството на приетото мляко – при едни хора симптоми се провокират от чаша , а при други от бутилка прясно мляко.
Какво е фруктозна непоносимост?
Фруктозната непоносимост е храносмилателно нарушение водещо до нарушено усвояване на фруктозата в храната. Фруктозата е проста захар(монозахарид), която се среща в плодове (ябълки, круши, кайсии, диня, манго и др.), мед, стафиди и др. Най-често е нарушен транспорта за навлизане на фруктоза в чревните клетки. В резутлат на неусвоената фруктоза достига до дебелото черво, където има осмотичен ефект – нарушава абсорбцията на вода, причинява диария и повишено образуване на газове.
Каква е разликата между хранителна непоносимост и хранителна алергия?
Хранителната непоносимост и хранителната алергия са две напълно различни реакции със свои характерни особености. Ето защо е важно да се прави разлика между тези реакции към храна.
Класическата хранителна алергия (например към фъстъци, риби и морски дарове) протича с участието на имунната система на организма(имуноглобулини от клас IgE, хистамин и др.). Характеризира се с почти незабавна поява на оплаквания след консумация дори на минимални количества от специфичната храна. Обикновено коремните симптоми се комбинират и с кожни обриви, отоци, затруднено дишане до анафилактичен шок в тежките случаи.
При развитието на хранителна непоносимост не участват имунни механизми(имунната система).
Симптомите се развиват по-бавно (а не незабавно) след консумация на определената храна. Значение има и дозата на приетото вещество. Също така хранителната непоносимост е много по-честа от хранителната алергия.
Как се поставя диагнозата хранителна непоносимост?
Най-често използваният метод за поставяне на диагноза е дихателният тест. Той се извършва след спазването на определена подготовка и контролиран прием на съответното вещество. Тестът продължава 2 до 3 часа в зависимост от приетото вещество. В точно определени часове пациентът трябва да издиша в апарата по определен начин. Апаратът отчита концентрацията на водород (H2) в издишания въздух, което е индикатор за нарушено усвояване на хранителното вещество. Стойностите в определените часове (през 15 или 30 минути) се записват и анализират от лекар.
Водород и други газове се образуват, когато бактериите в дебелото черво ферментират захари, които не са успешно усвоени в тънките черва. Образуваните газове преминават през чревната стена и чрез кръвта достигат до белите дробове. След издишване, те се отчитат от апарата.
Освен лактозна и фруктозна непоносимост, по този метод може да се диагностицира и друго заболяване – тънкочревен бактериален свръхрастеж(SIBO – small intestinal bacterial overgrowth). То се характеризира с повишено количество бактерии в тънките черва, които нормално не трябва да се намират там. Предразполагащи фактори за развитие на тънкочревен бактериален свръхрастеж са захарен диабет, наличие на чревни стенози, дивертикули, фистули, заболявания като системна склероза и др. SIBO също може да имитира оплакванията при раздразнено черво и хранителна непоносимост.
Необходима подготовка за провеждане на дихателен тест
- Един месец преди извършването на дихателен тест не трябва да сте приемали:
• Антибиотици
• Инхибитори на протонната помпа (препарати като Omeprazole, Sopral, Ulcoprol, Probitor, Lanzul, Nexium, Emanera, Nolpaza, Controloc, Acilesol и др.)• Прокинетици (препарати като Degan, Cerucal, Reglan, Motilium и др.) - 24 часа преди теста не трябва да сте приемали:
• Груби целулозни храни – пълнозърнести житни продукти(хляб), зеле, мюсли, трици• Варива – боб, леща, грах
• Лаксативи – Лактулоза, Дуфалак, Сена и др. - 12 часа преди теста не трябва да сте се хранили (изключително важно!)
- 30 минути преди теста не трябва да сте яли, спали, извършвали усилена физическа активност
Изброените състояния – фруктозна непоносимост, лактозна непоносимост и тънкочревен бактериален свръхрастеж може да имитират проявите на раздразнено дебело черво. Това трябва да се има предвид при поставяне на диагноза. Възможно е дори едновременното наличие на раздразнено черво и хранителна непоносимост. Според публикувано проучване около 28% от пациентите с дразнимо дебело черво имат фруктозна непоносимост.
В тези случаи трябва внимателно да се прецени на кое от двете заболявания се дължат водещите оплаквания на пациента.
Ето защо консултацията със специалист по темата е наложителна.
За повече информация – посетете сайта https://hranio.com