Поставяне на диагноза синдром на раздразнено черво(IBS)

Внимание! Поставянето на диагноза и провеждането на лечение се извършват само от лекар!

Редица други заболявания може да имитират синдрома на раздразнено черво – по тази причина самодиагностицирането и самолечението крият сериозни опасности.

Винаги се консултирайте с лекар при съмнение за синдром на раздразненото черво!

Ако определяте състоянието си като нервен стомах, спастично черво или въобще при всяка необяснима коремна болка – консултирайте се с лекар-специалист за поставяне/отхвърляне на диагнозата раздразнено черво.

Не съществува специфичен лабораторен маркер за IBS. Образните и ендоскопските изследвания също не показват видими нарушения.

Затова диагнозата на заболяването е клинична – основава се на клиничен преглед и разговор с пациента, насочен към установяване на определени оплаквания. При пациенти с IBS клиничният преглед е нормален – неговата цел е изключването на други възможни заболявания.

В миналото синдромът на раздразненото черво се е разглеждал като “диагноза на изключване“. Това означава, че са се извършвали многобройни изследвания(включително колоноскопия) и едва след установяване на нормални резултати при тях(т.е. след изключване на други заболявания) се е поставяла диагнозата IBS.

Понастоящем диагнозата на IBS е “положителна” – основава се на наличието на положителни диагностични критерии и липса на алармиращи симптоми. Това спестява на пациента нуждата от извършване на многобройни тестове, свързани с неудобство и финансови разходи.Критерии от Рим за диагноза на раздразнено черво

Диагнозата се поставя по критериите от Рим* (IBS Rome III criteria, 2006):

Наличие на епизодична коремна болка и/или дискомфорт** в поне 3 дни месечно за последните 3 месеца в съчетание с две или повече от следните:

  1. Поне частично облекчаване след изхождане или изпускане на газове
  2. Начало на оплакванията свързано с промяна в честотата на изхождане
  3. Начало на оплакванията свързано с промяна във формата(външния вид) на изпражненията

* – Критериите трябва да са изпълнени за последните 3 месеца, а началото на симптомите да е поне 6 месеца преди поставяне на диагнозата
** – Дискомфорт означава неприятно усещане, което не може да се определи като болка.

Критериите от Рим имат висока специфичност, но сравнително ниска сензитивност. Това означава, че до 1/3 от пациентите не отговарят на посочените изсиквания, въпреки че имат IBS.
Диагнозата на заболяването е по-сигурна при начало на оплакванията преди повече от 2 години и при нормален резултат от кръвните изследвания.

За съжаление Критериите от Рим все още не са широко известни сред лекарската общност.

За поставяне на диагноза IBS е задължително изключването на алармиращи симптоми:

  • Необяснима загуба на тегло
  • Установена анемия при лабораторните изследвания
  • Наличие на видима кръв в изпражненията и/или положителен тест за окултно кървене
  • Наличие на нощни симптоми, събуждащи пациента от сън – коремна болка, диария
  • Начало на симптомите след 50-годишна възраст
  • Наличие на кръвни родственици с рак на дебелото черво, възпалителни чревни заболявания, глутенова ентеропатия
  • Повишена телесна температура
  • Скорошно пътуване в чужда страна, която е ендемична за паразитни заболявания
  • Скорошна употреба на антибиотици
  • Наличие на артрит, кожни или други нарушения установени при физикален преглед от лекар
  • Белези или симптоми на малабсорбция
  • Белези или симптоми на нарушена функция на щитовидната жлеза

При наличие на алармиращ симптом са необходими допълнителни изследвания, определени от лекаря. Важно е да се знае, че други заболявания може да имитират IBS, което да доведе до забавяне на тяхната диагноза и лечение.

Вижте още → Форми на IBS