Кои са главните митове и факти за синдром на дразнимо дебело черво?
Синдромът на дразнимо дебело черво (IBS – Irritable bowel syndrome) е често срещано заболяване. Независимо от това в повечето случаи, то остава неразпознато и нелекувано. Ежедневният комфорт на болните е силно нарушен. Водещите оплаквания – коремна болка, дискомфорт, запек и/или диария може да настъпят и да изчезнат по всяко време. Непредсказуемата поява на оплаквания прекъсва периодите на спокойствие и създава допълнителен стрес на болните.
Дразнимото дебело черво често бива наричано с други имена – спастичен колит, колон иритабиле, “нервен стомах”. Това допълнително затруднява получаването на точна и актуална информация за заболяването. Митовете се преплитат с фактите. Дочутата случайно информация се приема за истина. Съществуват много погрешни разбирания за заболяването. За съжаление дори лекарите често не могат да дадат коректна и актуална информация.
Ето защо е необходимо едно ясно разграничение между истините и неистините за дразнимо черво.
Следва класация на осем често срещани мита свързани с дразнимо дебело черво. Допълнителните разяснения дават точната информация за съответното твърдение.
Мит № 1 – Дразнимото дебело черво е рядко срещано заболяване
Истината е, че синдромът на дразнимо черво е много често гастроентерологично заболяване. Различните източници посочват, че то засяга от 5 до 20% от хората в общата популация. Това го прави едно от най-честите заболявания изобщо. Много от хората с леко проявени симптоми въобще не осъзнават, че имат раздразнено черво.
Мит № 2 – Дразнимото черво е незначително и маловажно заболяване
За съжаление много лекари мислят така, без да осъзнават ежедневните проблеми на пациентите. Факт е, че синдромът на раздразнено черво не води до повишена смъртност и риск от други заболявания. От друга страна е факт, че IBS се характеризира с нарушено качество на живот и затруднено функциониране.
Една част от пациентите с леки оплаквания с времето се научават да ги контролират и спират да им обръщат повишено внимание. При други пациенти оплакванията /коремна болка, дискомфорт, продължителен запек или честа диария/ са толкова тежки, че нарушават работата, транспорта, почивното време. Засилването на оплакванията в стресови ситуации допълнително ограничава болните. Понякога се стига до съзнателно избягване на провокиращи и рискови ситуации.
Мит № 3 – Заболяването е психиатрично
Провокирането или засилването на оплакванията в стресови ситуации кара някои хора да мислят, че то се дължи на психиатрични нарушения. А това не е правилно.
Всъщност IBS е функционално гастроентерологично заболяване. Това означава, че е нарушена връзката между автономната нервна система (контролираща перисталтиката) и червата.
В резултат на това пациентите изпитват болка при по-слаби стимули в сравнение със здрави лица. Нарушената перисталтика в едни случаи води до диария, а в други – до запек.
Мит № 4 – Дразнимото черво се среща само при млади жени
Епидемиологични проучвания категорично доказват, че заболяването може да възникне при всеки, независимо от възраст, пол и раса.
Появата на коремни оплаквания при хора над 50 години е алармираща и задължително изисква първоначално изключване на други заболявания – рак на дебелото черво, полипи, болест на Крон, глутенова ентеропатия и др.
Мит № 5 – Дразнимото дебело черво е свързано с лактозна непоносимост
Лактозната непоносимост е често състояние, при което с напредване на възрастта някои хора губят ензима отговорен за разграждането на лактозата(дизахарид срещащ се най-вече в млякото). Част от пациентите с IBS имат лактозна непоносимост, но това важи и за част от хората от общата популация без IBS. Лактозната непоносимост може да има допълнителна роля при пациенти с раздразнено черво, но при мнозинството от тях причината за симптомите е друга.
Мит № 6 – Диагнозата дразнимо черво е равнозначна на доживотна строга диета
Диетата има безспорно място в общия лечебен алгоритъм на лечение. Някои пациенти свързват оплакванията си с определен вид храна, докато други не намират такава връзка. Възможно е дори самият процес на хранане на провокира симптоми по механизма на гастроколичния рефлекс.
Спазването на строга изключваща диета може да бъде опасно и обикновено не се налага.
Мит № 7 – Заболяването не може да се диагностицира по точни критерии
Все още много лекари смятат, че IBS е “диагноза на изключване” – т.е. поставя се след изключване на всичко друго. А това далеч не е така – диагнозата на заболяването е положителна. Основава се на покриването на точно определени критерии (Критерии от Рим, 2006) и изключване на алармиращи симптоми(насочващи към други заболявания). Този диагностичен алгоритъм е широко използван като е утвърден в световен мащаб.
Мит № 8 – Няма добри възможности за лечение на дразнимо дебело черво
Истината е, че лечебният алгоритъм трябва да е индивидуализиран и стъпалообразен. Различните пациенти може да имат твърде различни оплаквания. По същия начин различните пациенти може да се повлияят благоприятно от различни лечебни методи (общи мерки, диета, медикаментозно и немедикаментозно лечение).
Препоръчва се дългосрочно проследяване на пациентите до постигане на трайно подобрение.
Връщане към началната страница – Диагноза и лечение на раздразнено черво
